| ----т-- - Намерени са 346 думи от търсенето |
|---|
| пилотаж - само ед. Изкуството да се управлява летателен апарат или състезателен автомобил. Демонстрация на висш пилотаж. |
| пилотка - мн. пилотки, ж. Мека военна униформена шапка за пилот. |
| пиратка - мн. пиратки, ж. Разг. Пиротехническо средство, предизвикващо експлозия. Новогодишни пиратки. |
| писател - писателят, писателя, мн. писатели, м. Човек, който пише, създава художествени литературни произведения. // прил. писателски, писат... |
| пламтеж - мн. пламтежи, (два) пламтежа, м. Силно горене, силно вълнение. |
| пластир - мн. пластири, (два) пластира, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място. |
| побутна - побутнеш, мин. св. побутнах, мин. прич. побутнал, св. — вж. побутвам. |
| подател - подателят, подателя, мн. податели, м. Човек, който изпраща нещо по пощата. |
| пометна - пометнеш, мин. св. пометнах, мин. прич. пометнал, св. — вж. помятам. |
| попитам - попиташ, св. — вж. попитвам. |
| почитам - почиташ, несв. и почета, св.; какво/кого. Изпитвам или проявявам почит към някого или към нещо; уважавам. Почитам майка си и баща ... |
| практик - мн. практици, м. Човек, който е добил знания, умения от практиката, а не на теория. |
| пристав - мн. пристави, м. Остар. Началник на полицейски участък. • Съдебен пристав. Съдия-изпълнител. |
| простак - мн. простаци, м. Прост, глупав, невъзпитан човек. // прил. просташки, просташка, просташко, мн. просташки. // същ. простащина, ж. ... |
| простра - простреш, мин. св. прострях, мин. прич. прострял, св. — вж. простирам. |
| псалтир - само ед. Част от Библията, която съдържа текстове на псалми. |
| пуритан - мн. пуритани, м. 1. Истор. Член на английска протестантска секта. 2. Прен. Човек със строга нравственост. // прил. пуритански, пур... |
| работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р... |
| радетел - радетелят, радетеля, мн. радетели, м. Човек, който радее за нещо. |
| ракитак - мн. ракитаци, (два) ракитака, м. Място, гъсто обрасло с ракита. |