Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----к- - Намерени са 258 думи от търсенето
колики - колика, ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много.
комикс - мн. комикси, (два) комикса, м. Приказка или приключенски разказ, предадени с поредица от картинки и кратки текстове, поместени в с...
конски - конска, конско, мн. конски, прил. 1. Който е на кон или е от кон. Конски бяг. Конско месо. Конска глава. 2. Който е предназначен з...
кройка - мн. кройки, ж. 1. Начин, по конто се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка. 2. Модел за кроене, изряза...
логика - само ед. 1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето. 2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. ...
множко - нареч. Разг. Доста, достатъчно, много.
моникс - само ед. 1. Маса с дупки за билярд. 2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите.
морски - морска, морско, мн. морски, прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани. • Морска болест. Общо неразположение, причине...
мотика - мн. мотики, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка.
насока - мн. насоки, ж. 1. Направление. Ще работя в тая насока. 2. Обикн. мн. Указания. Насоки за разработване на дипломна работа.
овошка - мн. овошки, ж. Дърво, което дава плод за ядене. Овошките цъфнаха.
обичка - мн. обички, ж. 1. Малка обеца. 2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци.
облека - облечеш, мин. св. облякох, мин. прич. облякъл, св. — вж. обличам.
обрека - обречеш, мин. св. обрекох, мин. прич. обрекъл, св. — вж. обричам.
обувки - обувка, ж. 1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни о...
одумки - само мн. Разг. Злословия, клюки, клевети.
опашка - мн. опашки, ж. 1. У животните — израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си. 2. У птиците — група пера...
оптика - мн. оптики, ж. 1. Само ед. Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления. 2. Само ед. Съвкупн...
орачка - мн. орачки, ж. Жена орач.
изпека - изпечеш, мин. св. изпекох, мин. прич. изпекъл, св. — вж. изпичам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: