мн. опашки, ж. 1. У животните — израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си. 2. У птиците — група пера в задната част на тялото. Паунът разпери красивата си опашка. 3. На летателен апарат или влак — задна част. Опашката на самолета беше празна. 4. Дръжка, която свързва плода със стъблото. Откъсни зелените опашки на черешите. 5. Върволица от хора, които стоят един зад друг в определен ред. Пред магазина има опашка. 6. Задната част на нещо. В опашката на хорото. 7. Вид прическа, при която косата се събира на едно място и се връзва, обикновено на тила. Вържи косата и на опашка. 8. Прен. Преследвач. • Въртя опашка. 1. Подмазвам се. 2. Пренебр. За жена — с нисък морал съм. • Духвам под опашката. Разг. Изгонвам някого. • Има си крушка опашка. Съществува причина, повод за нещо. • На опашката съм. Последен съм, изоставам. • Плюя под опашката (на някого). Разг. Изгонвам. • С подвита опашка. Разобличен, засрамен.

че имаш, ако сънуваш, ще чуеш лъжа, не вярвай на това, което ти казват. Aко другиго видиш с опашка, ще се опиташ да измамиш или да надхитриш някого. Aко насън хващаш някое животно за опашката, навличаш си беди, правиш погрешен ход. Aко видиш животно с много дълга опашка, ще имаш дълги разправии и разноречия с околните. Aко чакаш ред на опашка, значи друг ще се възползва от твоя труд.

tail