Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----- - Намерени са 3364 думи от търсенето
колар - коларят, коларя, мн. колари, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя.
колба - мн. колби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания. // същ. умал. колбичка, мн. колбички, ж.
колет - мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет. // прил. колетен, колетна, колет...
колие - мн. колиета, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък.
колит - само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит.
колко - въпр. мест. 1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя? 2. Във ...
колос - мн. колоси, м. 1. Необикновено едър и висок човек; гигант. 2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изклю...
комай - нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село.
комар - мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стоти...
комат - мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматч...
комик - мн. комици, м. 1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик. 2. Разг. Човек, който умее да разсми...
комин - мн. комини, (два) комина, м. 1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. К...
комка - само ед. Разг. Причастие. • Няма и за комка. Изобщо няма.
конак - мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам ...
коне- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кон, напр. коневъдство, конегледач, конезавод, конекрадец.
конен - конна, конно, мн. конни, прил. 1. Който е свързан с кон. Конен спорт. 2. Който се състои от конници. Конен полк. Конна полиция.
конец - мн. конци, (два) конеца, м. Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане. Шия с червен к...
конте - мн. контета, ср. Разг. Човек, който обича да се издокарва, гизди. Голямо конте. Маниери на конте. // прил. контешки, контешка, кон...
контя - контиш, мин. св. контих, мин. прич. контил, несв.; кого. Разг. Прекалено издокарвам. Много я конти майка и. — контя се. Издокарвам...
конус - мн. конуси, (два) конуса, м. 1. Спец. В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник. 2. Всяко тяло и...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: