| obla - Намерени са 27 думи от търсенето |
|---|
| облак - мн. облаци, (два) облака, м. 1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци. 2. Прен. Плътн... |
| облага - мн. облаги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си. |
| облажа - облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажавам. |
| област - областта, мн. области, ж. 1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област. 2. Част от повърх... |
| облагам - облагаш, несв. и обложа, св. 1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с ка... |
| обладая - обладаеш, мин. св. обладах, мин. прич. обладал, св. — вж. обладавам. |
| облачен - облачна, облачно, мн. облачни, прил. 1. Покрит с облаци. Облачно небе. 2. Неясен, без слънце. Облачен ден. // същ. облачност, обла... |
| облагаем - облагаема, облагаемо, мн. облагаеми, прил. Който подлежи на облагане с данък. Облагаеми доходи. |
| облажвам - облажваш, несв. и облажа, св.; какво/ кого. Диал. 1. Изцапвам с блажно. 2. Давам на някого да яде блажно през пости. 3. Поставям м... |
| областен - областна, областно, мн. областни, прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство. |
| обладавам - обладаваш, несв. и обладая, св. 1. Какво. Притежавам, имам в собственост. 2. Кого/ какво. Завземам, обземам. Зли сили го обладаха.... |
| обладание - само ед. Остар. 1. Притежание на нещо; собственост. 2. Самообладание. Той запази обладание. |
| облажавам - облажаваш, несв. и облажа, св.; кого. Остар. Смятам за блажен, за честит; завиждам. Облажавам те, че ще видиш интересни места! |
| надоблачен - надоблачна, надоблачно, мн. над-облачни, прил. Който е разположен над облаците, по-високо от облаците. Надоблачно пространство. |
| облагородя - облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. - вж. облагородявам. |
| заоблачи се - мин. св. заоблачи се, мин. прич. заоблачило се, св. - вж. заоблачава се. |
| облакътя се - облакътиш се, мин. св. облакътих се, мин. прич. облакътил се, св. — вж. облакътявам се. |
| преобладавам - преобладаваш, несв. В повече съм по количество; доминирам. В университета преобладават жените студентки. |
| разоблачи се - мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св. — вж. разоблачава се. |
| самооблагане - само ед. Истор. В близкото минало в България — решено чрез гласуване от жителите даване на процент от доходите за местно градоустр... |