мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор.
Преди Освобождението — турско полицейско и административно
управление в градовете.
Долагам в конака. Викат го в конака. 2. Разг.
Място за преспиване при пътуване в друго
селище. В Пловдив имам конак — у една приятелка.