Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----- - Намерени са 3364 думи от търсенето
хапна - хапнеш, мин. св. хапнах, мин. прич. хапнал, св. — вж. хапвам.
хапче - мн. хапчета, ср. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; таблетка. Хапчета против простуда.
харем - мн. хареми, (два) харема, м. 1. Всички жени на един мъж в страни с многоженство. Водя харема си. 2. Женски помещения в къща на мно...
харен - харна, харно, мн. харни, прил. Разг. Добър, хубав, хрисим. Харен кон. // нареч. харно.
харта - мн. харти, ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за прав...
харча - харчиш, мин. св. харчих, мин. прич. харчил, несв.; какво. Разг. 1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много. 2...
хашиш - само ед. Наркотик, добиван от индийски коноп. // прил. хашишов, хашишова, хашишово, мн. хашишови.
хваля - хвалиш, мин. св. хвалих, мин. прич. хвалил, несв.; кого/какво. Говоря добри думи, като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др....
хиена - мн. хиени, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша.
хилав - хилава, хилаво, мн. хилави, прил. Който е много слаб; нездрав, немощен, неразвит. Хилаво дете. Хилаво цвете. // същ. хилавост, хил...
хлапе - мн. хлапета, ср. Разг. 1. Дете. Хлапетата си играят в стаята. 2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен или безотговорен човек. // прил. хл...
ходжа - мн. ходжи, м. Мюсюлмански свещеник.
храна - мн. храни, ж. 1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна. 2. Прен....
храня - храниш, мин. св. храних, мин. прич. хранил, несв.; кого/какво. 1. Давам храна да яде. Отивам да храня децата. Храня добитък. 2. Ос...
храст - храстът, храста, мн. храсти, (два) храста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността н...
храча - храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср.
хрема - само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит.
хубав - хубава, хубаво, мн. хубави, прил. 1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома. ...
хукна - хукнеш, мин. св. хукнах, мин. прич. хукнал. св. — вж. хуквам.
хунта - мн. хунти, ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: