Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---о-- - Намерени са 250 думи от търсенето
пагода - мн. пагоди, ж. Будистки храм или светилище.
пакост - пакостта, мн. пакости, ж. 1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина. 2. Беля. Децата постоянно правят пакости.
парола - мн. пароли, ж. Предварително уговорена тайна дума, която служи за разпознаване на членове на дадена организация, които не се позна...
пехота - мн. пехоти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията. • Морска пехота. Част от военноморските сили, к...
пикола - мн. пиколи, ж. Духов музикален инструмент — малка флейта.
пирога - мн. пироги, ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.
писоар - мн. писоари, (два) писоара, м. Мъжка тоалетна чиния за ходене по малка нужда.
положа - положиш, мин. св. положих, мин. прич. положил, св. — вж. полагам.
полоса - само ед. Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса.
порода - мн. породи, ж. 1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; с...
посока - мн. посоки, ж. 1. Въображаема линия, която се следва при движение; направление, насока. 2. Спец. Географски ориентир. Посоки на св...
посоча - посочиш, мин. св. посочих, мин. прич. посочил, св. — вж. посочвам.
работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос...
работя - работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи...
радост - радостта, мн. радости, ж. 1. Само ед. Чувство на вътрешно задоволство, удоволствие, което се изразява с вълнение, възбуда. Голяма ...
разора - разореш, мин. св. разорах, мин. прич. разорал, св. — вж. разоравам.
разоря - разориш, мин. св. разорих, мин. прич. разорил, св. — вж. разорявам.
рапорт - мн. рапорти, (два) рапорта, м. Писмено или устно служебно съобщение до висшестоящата организация, до по-старшия офицер и др. под.;...
самота - само ед. 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи съще...
самоук - самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: