---в- - Намерени са 85 думи от търсенето |
кървя - кървиш, мин. св. кървих, мин. прич. кървил, несв. За рана — изпускам кръв. // същ. кървене, ср. • Кърви ми сърцето/душата. Облива ... |
мълва - само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва. |
мълвя - мълвиш, мин. св. мълвих, мчн. прич. мълвил, несв.; какво. Говоря, приказвам тихо. |
първи - първа, първо, мн. първи, числ. Като прил. 1. Който е в началото, пред който няма друг по място, качества, положение, известност и ... |
първо - нареч. Най-напред, преди всичко, в началото. Ще отида първо за хляб. |
съмва - несв. и съмне, св.; безл. Става светло, развиделява. Като съмне, ще търся помощ. — съмва се/съмне се. Развиделява се, става светло... |
боеви - боева, боево, мн. боеви, прил.Боен. |
вляво - нареч.От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното с пощата. |
готвя - готвиш, мин. св. готвих, мин. прич. готвил, несв.1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време... |
какво - въпр. мест. 1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти? 2. При въпрос за същността н... |
котва - мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателе... |
локва - мн. локви, ж. 1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви. 2. Ра... |
мливо - само ед. Диал. Зърнени храни, които са за смилане. |
нощви - само мн. Истор. Дървено корито, в което в миналото са месили хляб. |
отава - само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
обява - мн. обяви, ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам... |
обявя - обявиш, мин. св. обявих, мин. прич. обявил, св. — вж. обявявам. |
одеве - нареч. Разг. Преди малко, съвсем скоро. Одеве те търсиха по телефона. |
оживя - оживиш, мин. св. оживих, мин. прич. оживил, св. — вж. оживявам. |
окова - оковеш, мин. св. оковах, мин. прич. оковал, св. — вж. оковавам. |