---в- - Намерени са 85 думи от търсенето |
правя - правиш, мин. св. правих, мин. прич. правил, несв. 1. Какво. Извършвам някаква работа, дейност; върша. Правя гимнастика. 2. Какво. ... |
сдавя - сдавиш, мин. св. сдавих, мин. прич. сдавил, св. — вж. сдавям. |
скова - сковеш, мин. св. сковах, мин. прич. сковал, св. — вж. сковавам. |
слава - само ед. 1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата... |
славя - славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-ши... |
слива - мн. сливи, ж. 1. Овощно дърво, чиито плодове са обикн. тъмносини или тъмночервени, имат сплесната костилка, зреят през есента и се... |
снова - сновеш, мин. св. сновах, мин. прич. сновал, несв. 1. Какво. С помощта на приспособления опъвам и навивам по специален начин прежда... |
става - мн. стави, ж. 1. Подвижна връзка между костите на живите същества. Колянна става. 2. Свързващо приспособление в машини, музикални ... |
сурва - прил., неизм. • Сурва година. Здрава, весела година (като пожелание). |
тиква - мн. тикви, ж. 1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и ку... |
трева - мн. треви, ж. 1. Съвкупност от диви ниски растения с тънки и слаби стъбла, не храсти. Трева е покрила пътеката. Зелена трева. Скуб... |
удавя - удавиш, мин. св. удавих, мин. прич. удавил, св. - вж. удавям. |
халва - само ед. Сладкарско изделие — гъста или втвърдена каша от разтопена захар, сусамово семе, тахан, ядки и др. Сусамена халва. // при... |
слово - мн. слова, ср. 1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни. 2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово. 3. Устно... |
тровя - тровиш, мин. св. трових, мин. прич. тровил, несв. 1. Кого/какво. Давам отрова, за да убия. Тровя хлебарки. 2. Кого/какво. Увреждам... |
уловя - уловиш, мин. св. улових, мин. прич. уловил, св. — вж. улавям. |
черво - мн. черва, ср. 1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело ... |
ядиво - мн. ядива, ср. Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път. |
удивя - удивиш, мин. св. удивих, мин. прич. удивил, св. — вж. удивлявам. |
уязвя - уязвиш, мин. св. уязвих, мин. прич. уязвил, св. — вж. уязвявам. |