Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---а-а - Намерени са 128 думи от търсенето
клоака - мн. клоаки, ж. 1. Изходно отвърстие у птици, риби и земноводни, общо за червата и пикочните органи. 2. Прен. Канал за оттичане на ...
котана - мн. котани, ж. Котка.
кошара - мн. кошари, ж. 1. Заградено място, понякога с навес и плътна ограда, за овце; агъл. Прибирам овцете в кошарата. 2. Разг. Легло за ...
лопата - мн. лопати, ж. 1. Железен или дървен инструмент с широка работна плоскост и дълга дървена дръжка за копаене, загребване и др. Копа...
морава - мн. морави, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна.
откача - откачиш, мин. св. откачих, мин. прич. откачил, св. - вж. откачвам.
облага - мн. облаги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си.
облажа - облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажавам.
обсада - мн. обсади, ж. Положение на армия около военна цел, чрез което тя се изолира за по-бързо превземане; обкръжение, блокада. Обсадата...
ограда - мн. огради, ж. Съоръжение, издигнато около нещо, за да го предпазва. Около къщата се издигаше висока каменна ограда.
означа - означиш, мин. св. означих, мин. прич. означил, св. — вж. означавам.
октава - мн. октави, ж. Спец. 1. В музиката — тонов интервал, който обхваща осем степени от гамата (между два най-близки звука с еднакво им...
омраза - само ед. Чувство на силна вражда; ненавист.
оплача - оплачеш, мин. св. оплаках, мин. прич. оплакал, св. — вж. оплаквам.
опраша - опрашиш, мин. св. опраших, мин. прич. опрашил, св. — вж. опрашвам.
измама - мн. измами, ж. 1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама. 2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
каната - мн. канати, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца.
камара - мн. камари, ж. 1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара. 2. Сградата на парламент или на част от парлам...
канава - само ед. 1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране. 2. Прен. Опорни точки в развитието на с...
канара - мн. канари, ж. 1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари. 2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара ч...
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: