Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---а-а - Намерени са 128 думи от търсенето
китара - мн. китари, ж. 1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глава. // прил. ...
ливада - мн. ливади, ж. 1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада. 2. Прен. Жарг. ...
лисана - мн. лисани, ж. Наименование на лисицата в народните приказки.
механа - мн. механи, ж. Питейно заведение, обикновено с битово обзавеждане; кръчма, пивница.
мадама - мн. мадами, ж. 1. Ирон. Название на омъжена жена от градските среди. Мадамата не е виждала мотика. 2. Жарг. Момиче или жена, обикн...
макара - мн. макари, ж. 1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец. 2. Калем или цев за навиване на конци. 3. Конците, намотан...
малага - само ед. Подсладено гъсто вино с вкус на карамел от околността на гр. Малага в Испания.
манара - мн. манари, ж. Диал. Секира, брадва, топор. // същ. умал. манарче, мн. манарчета, ср.
мараба - нареч. Разг. Турско-арабски поздрав: добър ден, здравей.
махала - мн. махали, ж. 1. Част от населено място, квартал. 2. Малко селище, отдалечено от по-голямо селище, в чийто състав влиза. // прил....
махана - мн. махани, ж. Остар. Недостатък, кусур. На всички намираш махана.
машала - междум. Остар. За похвала; браво; много добре.
меласа - само ед. Тъмен захарен сироп, получен при производството на захар, който се използва в спиртоварната промишленост, в животновъдств...
мецана - мн. мецани, ж. 1. Одухотворен образ на мечка във фолклора и в детската литература. Пустата меца мецана, стана за смях из Балкана. ...
мукава - мн. мукави, ж. Дебела хартия, картон. // прил. мукавен, мукавена, мукавено, мн. мукавени. Мукавена кутия.
мусака - мн. мусаки, ж. Вид ястие от мляно месо и картофи, сини домати или ориз със заливка от яйца и мляко.
мушама - мн. мушами, ж. 1. Материя, покрита с непромокаемо вещество. 2. Връхна дреха от такава материя; дъждобран. 3. Покривка за маса от т...
немара - само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо.
накажа - накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам.
накана - мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо.
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: