мн. клоаки, ж. 1. Изходно
отвърстие у птици,
риби и земноводни,
общо за червата и пикочните органи. 2. Прен.
Канал за оттичане на нечистотии. 3. Прен.
Много мръсно, гнусно място. 4. Прен. Място на безнравственост. Заведението беше истинска клоака във всякакъв смисъл.