--ч-- - Намерени са 70 думи от търсенето |
алчен - алчна, алчно, мн. алчни.1. Който е ненаситен за богатство, за имане.2. Който е жаден за удоволлствия и наслади.// същ. алчност, ал... |
ахчия - мн. ахчии.1. Готвач.2. Съдържател на ахчийница (във 2 знач.). |
бучка - мн. бучки.1. Малка буца.2. Твърдо късче с определена форма. Бучка захар. |
бъчва - мн. бъчви.Голям дървен съд за течности, направен от стегнати с обрачи извити дъски и две дъна.// същ. умал. бъчвичка. |
зачет - мн. зачети, (два) зачета, м. Изпит без цифрова оценка с възможен резултат "зачита се" или "не се зачита". Подг... |
зачуя - зачуеш, мин. св. зачух, мин. прич. зачул, св. — вж. зачувам. |
лъчев - лъчева, лъчево, мн. лъчеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи. • Лъчева болест. Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъ... |
мъчен - мъчна, мъчно, мн. мъчни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача. |
мъчно - нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл. • Мъчно ми (или ти, му, и, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме... |
ръчен - ръчна, ръчно, мн. ръчни, прил. 1. Който е пригоден за ръка. Ръчен часовник. 2. Който се изработва на ръка без помощта на машина. Р... |
ръчка - мн. ръчки, ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др.; дръжка, ръко... |
ръчна - ръчнеш, мин. св. ръчнах, мин. прич. ръчнал, св. — вж. ръчвам. |
съчка - мн. съчки, ж. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). Събирам съчки за огъня. Изпука съчка — някой идваше. // същ. умал. съчица, мн. ... |
съчма - мн. съчми, ж. Сачма. |
дочуя - дочуеш, мин. св. дочух, мин. прич. дочул, св. — вж. дочувам. |
кочан - мн. кочани, (два) кочана, м. 1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят... |
кочия - мн. кочии, ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия. |
лично - нареч. 1. Сам, самият. Направих проверка лично. Написах писмото лично. Явявам се лично. 2. Непосредствено, лице с лице. Разговарям... |
мечок - мн. мечоци, (два) мечока, м. Мъжка мечка; медун. |
мочур - мн. мочури, (два) мочура, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище. |