| --р----- - Намерени са 433 думи от търсенето |
|---|
| директор - мн. директори, м. Административно лице, което ръководи учреждение, учебно заведение, предприятие или друга фирма. Директор на библ... |
| ефрейтор - мн. ефрейтори, м. Спец. В армията — войнишко звание, първото след редник, а също лице, което има това звание. // прил. ефрейторски... |
| изработя - изработиш, мин. св. изработих, мин. прич. изработил, св. — вж. изработвам. |
| йероглиф - мн. йероглифи, (два) йероглифа. 1. Писмен знак от образното идеографско писмо, сега характерен за китайско или друго източно писмо... |
| коректор - мн. коректори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в ... |
| коренист - корениста, коренисто, мн. коренисти, прил. Който има твърде много корени. |
| корупция - само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото. |
| карбонат - само ед. или карбонати само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина. |
| кардамон - само ед. Индийско тревисто растение, зърната на което се употребяват като лекарство или подправка. |
| картонче - мн. картончета, ср. Малък лист от картон, който може да дава някакво право или да има определена стойност. Картонче е номер. Карто... |
| карцином - мн. карциноми, (два) карцинома, м. Спец. В медицината — злокачествен тумор; рак. |
| коректен - коректна, коректно, мн. коректни, прил. 1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение. 2. Който е точе... |
| коректив - мн. корективи, (два) коректива, м. 1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив. 2. Частична поправка, измене... |
| корекция - мн. корекции, ж. 1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст. 2. Отбелязана в ... |
| коремест - кореместа, кореместо, мн. коремести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното. |
| коренище - мн. коренища, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения. |
| морковен - морковена, морковено, мн. морковени, прил. 1. Който се отнася до морков или е направен от морков. Морковено семе. Морковено пюре. ... |
| мироглед - мн. мирогледи, (два) мирогледа, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед. // прил. мирогледен, мирогледна,... |
| миросвам - миросваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно. |
| моралист - мн. моралисти, м. 1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител. 2. Писател, който се занимава с проблемите на морала. 3. Пр... |