| --р----- - Намерени са 433 думи от търсенето |
|---|
| морфолог - мн. морфолози, м. Специалист по морфология. |
| наркоман - мн. наркомани, м. Лице, което страда от наркомания. |
| наркотик - мн. наркотици, (два) наркотика, м. Силни упойващи вещества, предимно с растителен произход, които парализират дейността на централ... |
| народник - мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в. |
| народняк - мн. народняци, м. Истор. Привърженик на консервативната партия. // прил. народняшки, народняшка, народняшко, мн. народняшки. |
| наронвам - наронваш, несв. и нароня, св.; какво. Отделям чрез ронене, оронвам. Люлякът нарани дребните си цветове по земята. |
| нарочвам - нарочваш, несв. и нароча, св.; кого. 1. Смятам някого за виновен, обвинявам. 2. Провъзгласявам някого за лош. |
| нароя се - нароиш се, мин. св. нароих се, мин. прич. нароил се, св. — вж. нароявам се. |
| нерадост - нерадостта, само ед., ж. Липса на радост; тъга, мъка. |
| нервозен - нервозна, нервозно, мн. нервозни, прил. 1. Остар. Който лесно се раздразня; нервен (във 2 знач.). 2. Разг. Подлютен (за кебапчета ... |
| нормален - нормална, нормално, мн. нормални, прил. 1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло. 2. Който е здрав психически. |
| норматив - мн. нормативи, (два) норматива, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за ма... |
| обрулвам - обрулваш, несв. и обруля, св.; какво. Бруля всичко, докрай. Обрулих сливите. |
| ограмотя - ограмотиш, мин. св. ограмотих, мин. прич. ограмотил, св. - вж. ограмотявам. |
| отреждам - отреждаш, несв. и отредя, св. Определям, предназначавам. Тези места са отредени за вас. Ще стане така, както е отредила съдбата. |
| отрупвам - отрупваш, несв. и отрупам, св. 1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна. 2. Какво/кого, с как... |
| охрупвам - охрупваш, несв. и охрупам, св.; какво. С хрупане изяждам. |
| обработя - обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обработил, св. — вж. обработвам. |
| образцов - образцова, образцово, мн. образцови, прил. 1. Който служи за образец, за пример. Образцово поведение. Образцов дом. 2. Превъзходен... |
| обременя - обремениш, мин. св. обремених, мин. прич. обременил, св. — вж. обременявам. |