--р----- - Намерени са 433 думи от търсенето |
щурам се - щураш се, несв. Разг. Лутам се, суетя се, мотая се, снова насам-натам. |
щурмовак - мн. щурмоваци, м. Войник или офицер от щурмова част. // прил. щурмовашки, щурмовашка, щурмовашко, мн. щурмовашки. |
щурмувам - щурмуваш, несв. и св.; какво. 1.Извършвам щурм, атакувам. 2.Прен. Стремя се усилено да постигна успех, майсторство, слава. Щурмува... |
отрезвея - отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвял, св. — вж. отрезвявам. |
отрезнея - отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезнял, св. — вж. отрезнявам. |
отривист - отривиста, отривисто, мн. отривисти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч. |
перископ - мн. перископи, (два) перископа, м. Оптически уред за наблюдение на обекти, които не се виждат директно, от укритие, подводница и д... |
пиростия - мн. пиростии, ж. Железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището. |
поривист - поривиста, поривисто, мн. поривисти, прил. 1. За човек — който действа според поривите си. Поривист характер. 2. Стремителен, буен... |
породист - породиста, породисто, мн. породисти, прил. Който е от добра порода. Породист кон. |
портмоне - мн. портмонета, ср. Малка кесия за монети, обикновено кожена. |
портупей - портупеят, портупея, мн. портупеи, (два) протупея, м. Спец. Ремък за носене на хладно оръжие. |
портфейл - мн. портфейли, (два) портфейла, м. Малка правоъгълна чантичка от кожа за носене на пари и дребни книжа. • Министър без портфейл. М... |
порфирен - порфирена, порфирено, мн. порфирени, прил. Който се отнася до порфир. |
сериозен - сериозна, сериозно, мн. сериозни, прил. 1. Замислен, строг, съсредоточен. Сериозен човек. 2. За лице, поглед — съсредоточен, израз... |
скруполи - само мн. 1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули. 2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навре... |
строител - строителят, строителя, мн. строители, м. Човек, който строи. Строител на мостове. Строители на езика ни. // прил. стройтел-ски, ст... |
стройник - мн. стройници, м. Диал. Човек, който е изпратен да сватосва; годежар, сват. |
строполя - строполиш, мин. св. строполих, мин. прич. строполил, св. — вж. строполявам. |
суровост - суровостта, само ед., ж. Строгост, жестокост. |