| --р----- - Намерени са 433 думи от търсенето |
|---|
| бъркотия - мн. бъркотии.Суматоха, неразбория, безредие. |
| върволяк - мн. върволяци, (два) върволяка.Пренебр. Върволица. |
| въртелив - въртелива, въртеливо, мн. въртеливи,прил. - Въртеливо движение. Спец. Във физиката - движение в кръг. |
| върховен - върховна, върховно, мн. върховни, прил.Който е в/с най-висока степен; най-главен, висш. Върховни усилия. Върховен съд. |
| героизъм - само ед.Качество на герой (в 1 знач.). |
| гърбя се - гърбиш се, мин. св. гърбих се, мин. прич. гърбил се, несв.1. Свивам гръб; правя се на гърбав.2. Заставам с гръб, закривам с гръб. |
| дървения - само ед. Дървените части на жилище или на мебел. |
| дървесен - дървесна, дървесно, мн. дървесни, прил. 1. Който принадлежи на дърво. Дървесни клони. 2. Който е от дърво или от дървета. Дървесен... |
| дърдорко - мн. дърдорковци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дърдори. |
| държелив - държелива, държеливо, мн. държеливи, прил. Разг. Който издържа много; издръжлив. Той е държелив на пиене. Държелив старец. // същ.... |
| дърля се - дърлиш се, мин. св. дърлих, мин. прич. дърлил се, несв.; с кого. Разг. Карам се, заяждам се, споря. |
| изръсвам - изръсваш, несв. и изръся, св.; какво. 1. Правя да падне всичко, което се ръси. Изръсих всичката захар върху мекиците. 2. Прен. Раз... |
| кърмачка - мн. кърмачки, ж. Жена. която кърми. Кърмачките трябва да имат специален режим на живот. |
| мърморко - мн. мърморковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори. |
| мързелив - мързелива, мързеливо, мн. мързеливи, прил. 1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена. 2. Който изразява мързел. Мързели... |
| мързи ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързя ме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел.... |
| мърсувам - мърсуваш, несв. 1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи. 2. Крада. |
| мъртвило - само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост. |
| мършавея - мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавял, несв. Ставам мършав, слабея. |
| нарастък - мн. нарастъци, (два) нарастъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък. |