| --к--- - Намерени са 202 думи от търсенето |
|---|
| такива - — вж. такъв. |
| такова - — вж. такъв. |
| тактик - мн. тактици, м. Човек, който умее да изгради добра тактика в определена ситуация. |
| тиквам - тикваш, несв. и тикна, св. 1. Какво/кого. Тикам един път или няколко пъти по един път. 2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Тласвам, набу... |
| токата - мн. токати. ж. Спец. Вид музикално произведение за пиано. |
| токмак - мн. токмаци, (два) токмака, м. Разг. 1. Чукало за хаванче, за тъпан и др. 2. Всяко тежко удебеление в края на нещо дълго. Дървото ... |
| фиксаж - само ед. 1. Фиксиране. Правя фиксаж на прическата. 2. Спец. Специален разтвор от химикали за трайно закрепване на изображението въ... |
| фактор - фактори, (два) фактора, м. 1. Основи: обстоятелство, причина, движеща сила на процес или явление; условие. Необходим фактор. Факто... |
| хаквам - хакваш, несв. и хакна, св. Хакам веднъж или поединично. Хакнах го с дървото. — хаквам се/хакна се. 1. Удрям се силно, изведнъж. 2.... |
| хектар - мн. хектари, (два) хектара, м. Мярка за площ, равна на сто ара. |
| хуквам - хукваш, несв. и хукна, св. 1. Затичвам се изведнъж; втурвам се да бягам. Кучето хукна по пътеката. 2. Разг. Прен. Ходя да уреждам,... |
| цаквам - цакваш, несв. и цакна. св. Цакам еднократно или поединично. |
| цукало - мн. цукала, ср. Съд за ходене по естествена нужда в стаята; нощно гърне. |
| чуквам - чукваш, несв. и чукна, св. Чукам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) еднократно или поединично. Нещо чукна по прозореца. • Чукна го съдбата. Слу... |
| шуквам - шукваш, несв. и шукна, св. Разг. Издавам глас, звук; продумвам. Никой не шукваше от страх. |
| щуквам - щукваш, несв. и щукна, св. Разг. Изчезвам неочаквано и незабелязано, измъквам се, духвам. Беглецът щукна из храстите. - щуква ми/щ... |
| оскубя - оскубеш, мин. св. оскубах, мин. прич. оскубал, св. — вж. оскубвам. |
| отклик - мн. отклици, (два) отклика, м. 1. Отговор на зов, на призив; отзвук. 2. Израз на отношение към нещо, отзив. |
| отколе - нареч. Остар. Отдавна. |
| откося - откосиш, мин. св. откосих, мин. прич. откосил, св. — вж. откосявам. |