щукваш, несв. и
щукна, св. Разг.
Изчезвам неочаквано и незабелязано,
измъквам се,
духвам. Беглецът щукна из храстите. - щуква ми/щукне ми. Разг. Хрумва ми. Щукнало му да яде по никое
време. Щуква ми/щукне ми от ума/главата. Разг. Изведнъж забравям; изхвръква ми от ума. Името му ми щукна от ума.