| --к--- - Намерени са 202 думи от търсенето |
|---|
| изкача - изкачиш, мин. св. изкачих, мин. прич. изкачил, св. — вж. изкачвам. |
| изкова - изковеш, мин. св. изковах, мин. прич. из-ковал, св. — вж. изковавам. |
| докъде - нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за границата или предела на действие, състояние, положение. И ти докъде вървя... |
| изкъпя - изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъпал, св. — вж. изкъпвам. |
| изкъсо - нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало. • Държа изкъсо. 1. Стегнато, без голяма свободна част. ... |
| накъде - нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде.... |
| накъсо - нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му... |
| никъде - отриц. нареч. На нито едно място. Никъде няма да ходиш! • За никъде не съм. Не съм годен за нищо. |
| някъде - неопр. нареч. 1. Неизвестно или неопределено къде. Ще се срещнем някъде около гарата. 2. Разг. Неизвестно или неопределено кога; п... |
| оскъпя - оскъпиш, мин. св. оскъпих, мин. прич. оскъпил, св. — вж. оскъпявам. |
| откъде - нареч. От кое място; от коя посока. Откъде мина? • Откъде накъде. По каква причина, защо. |
| пъквам - пъкваш, несв. и пъкна, св. Разг. Внезапно, изведнъж се появявам. И той ми пъкна пред очите. |
| пъклен - пъклена, пъклено, мн. пъклени, прил. 1. Който се отнася до пъкъл; адски. 2. Прен. Много силен, предизвикващ силни отрицателни емоц... |
| съклет - само ед. Разг. Мъка, притеснение, досада. Хваща ме съклетът от чакане. |
| чекрък - мн. чекръци, (два) чекръка, м. 1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото. 2. Цилиндричен ... |
| боклук - мн, боклуци, (два) боклука, м.1. Само ед. Отпадъци, нечистотии; смет. Кофа за боклук.2. Бунище, сметище. Ще го хвърля на боклука.3... |
| боксит - само ед.Спец. Плътна минерална маса, от която се получават алуминий, цимент и др. |
| вектор - мн. вектори, (два) вектора.Спец. В математиката - величина с определена посока, графически изразявана във вид на линии.// прил. ве... |
| виконт - мн. виконти, м.Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла. |
| диктор - мн. диктори, м. Лице, чиято професия е да чете съобщения, новини или друг текст, обикновено по микрофон; говорител, шпикер. // при... |