| --к--- - Намерени са 202 думи от търсенето |
|---|
| доклад - мн. доклади, (два) доклада, м. 1. Публично излагане на мнение по определен научен, политически и др. проблем. Доклади от сесията з... |
| докога - нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос — при питане за крайния момент на прекратяване на действието; до кой момент. Докога ще чак... |
| докрай - нареч. До някакъв предел, до някаква граница в пространството или във времето. Ще се боря докрай. Градът докрай беше покрит със см... |
| дукеса - мн. дукеси, ж. Жена или дъщеря на дук. |
| закаля - закалиш, мин. св. закалих, мин. прич. закалил, св. — вж. закалявам. |
| закана - мн. закани, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана. |
| заканя - заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св. — вж. заканвам. |
| закача - закачиш, мин. св. закачих, мин. прич. закачил, св. — вж. закачам. |
| закича - закичиш, мин. св. закичих, мин. прич. закичил, св. — вж. закичвам. |
| заклет - заклета, заклето, мн. заклети, прил. 1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген. 2... |
| закова - заковеш, мин. св. заковах, мин. прич. заковал, св. — вж. заковавам. |
| закога - нареч. С отрицание или във въпрос — означава, че времето за извършване на нещо е изтекло. Закога ще лягаш, вече се съмна. Няма зак... |
| заколя - заколиш, мин. св. заклах, мин. прич. заклал, св. — вж. заколвам. |
| закрит - закрита, закрито, мн. закрити, прил. 1. Който не се вижда. Закрито място. 2. Който има покрив. Закрит мост. Закрит пазар. 3. Който... |
| закрия - закриеш, мин. св. закрих, мин. прич. закрил, св. — вж. закривам. |
| закупя - закупиш, мин. св. закупих, мин. прич. закупил, св. — вж. закупувам. |
| закуся - закусиш, мин. св. закусих, мин. прич. закусил, св. — вж. закусвам. |
| закъде - нареч. За означаване в коя посока, към кое място е движението. Закъде пътуваш? • Закъде съм. Не мога да направя нищо, много съм зл... |
| изкажа - изкажеш, мин. св. изказах, мин. прич. изказал, св. — вж. изказвам. |
| изкапя - изкапеш, мин. св. изкапах, мин. прич. изкапал, св. — вж. изкапвам. |