-ъ----- - Намерени са 182 думи от търсенето |
тъгувам - тъгуваш, несв. Изпитвам тъга; тъжа, жалея. Тъгувам за близките си. |
тъжачка - мн. тъжачки, ж. Жена, която оплаква мъртвец по време на траурната церемония; оплаквачка. Тъжачките нареждаха и припяваха жално и п... |
тъжител - тъжителят, тъжителя, мн. тъжители, м. Лице, което подава тъжба. |
тъжовен - тъжовна, тъжовно, мн. тъжовни, прил. Тъжен. // нареч. тъжовно. // същ. тъжовност, тъжовността, ж. |
тъкачен - тъкачна, тъкачно, мн. тъкачни, прил. Който е предназначен за тъкане. Тъкачен цех. Тъкачен стан. |
тъмнина - мн. тъмнини, ж. 1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото. 2. Неосветено място. Бродя в тъмнината. 3. Прен. Невежество, б... |
тъмница - мн. тъмници, ж. Разг. 1. Място, където се излежават присъди; затвор. 2. Тъмнина, мрак. // прил. тъмничен, тъмнична, тъмнично, мн. ... |
тънкост - тънкостта, мн. тънкости, ж. Подробност, специална страна на нещо. Овладявам тънкостите на готварството. |
тъпанар - тъпанарят, тъпанаря, мн. тъпанари, м. 1. Музикант, който свири на тъпан. 2. Разг. Пренебр. Тъп човек, глупак. |
тъпанче - мн. тъпанчета, ср. Спец. Ципа, която отделя външното ухо от средното, като предава уловените трептения. • Пуквам/пукна (спуквам/сп... |
тъпачка - мн. тъпачки, ж. Разг. Пренебр. Тъпа жена. |
тъпотия - мн. тъпотии, ж. 1. Само ед. Тъпост. 2. Разг. Глупава, недомислена постъпка или изказване. Стига си говорил тъпотии. |
тържище - мн. тържища, ср. Място, определено за търгуване; базар. |
търкало - мн. търкала, ср. Разг. Колело, кръг. • На търкала (краставици). Разг. Глупости, неверни неща. |
търколя - търколиш, мин. св. търколих, мин. прич. търколил, св. — вж. търкалям. |
търлъци - търлък, м. Диал. Терлици. |
търтвам - търтваш, несв. и търтя, св. Разг. Спускам се, хуквам. Търти да бяга през гората. Тя търти след него. |
тътрузя - тътрузиш, мин. св. тътрузих, мин. прич. тътрузил, несв. Разг. Влача с усилие, мъкна. Едва тътрузеше краката си от умора. Тътрузя т... |
фъртуна - мн. фъртуни, ж. Снежна буря, придружена с вятър; виелица. |
хълмист - хълмиста, хълмисто, мн. хълмисти, прил. В който има много хълмове. Хълмист релеф. |