| -ъ----- - Намерени са 182 думи от търсенето |
|---|
| мъчение - мн. мъчения, ср. 1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения. 2. Мъка, тегло, страдание. |
| мъченик - мн. мъченици, м. 1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея. 2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения. // прил.... |
| мъчител - мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изте-зател. // прил. мъчителски, мъчителска, мъчителс... |
| пъстрея - пъстрееш, мин. св. пъстрях, мин. прич. пъстрял, несв. 1. Ставам пъстър. 2. Правя впечатление с пъстрата си окраска. Градината пъ... |
| пъдарин - мн. пъдари, м. Пъдар. |
| пълчище - мн. пълчища, ср. Обикн. мн. Неподредена, многолюдна тълпа (обикновено за войска); паплач, орда, сган. |
| първаче - мн. първачета, ср. Умал. 1. Първо дете. 2. Първокласник. |
| пържола - мн. пържоли, ж. Широко парче месо около ребрата, което се пържи или се пече на скара; котлет. Пържола с гарнитура. |
| пърполя - пърполиш, мин. св. пърполих, мин. прич. пърполил, несв. Пърпоря. |
| пърпоря - пърпориш, мин. св. пърпорих, мин. прич. пърпорил, несв. Издавам лек шум с крила или с плат, дреха; пърполя, пърхам. Пърпоря с крил... |
| пъртина - мн. пъртини, ж. Утъпкана пътека за минаване през (дълбок) сняг. Пробивам пъртина. |
| пърцуца - само ед. Разг. Вид слаба ракия. |
| пътепис - мн. пътеписи, (два) пътеписа, м. Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки. // прил. пътеписен, пъ... |
| пътница - мн. пътници, ж. Жена пътник. |
| пътувам - пътуваш, несв. 1. Преминавам определено разстояние (обикн. с превозно средство или с животно). Пътувам с влак. Пътувам със самолет... |
| ръкопис - мн. ръкописи, (два) ръкописа, м. 1. Само ед. Писане на ръка. Ръкописът ти не е хубав. 2. Написан на ръка текст (или на пишеща ма... |
| ръгбист - мн. ръгбисти, м. Играч на ръгби. |
| ръкойка - мн. ръкойки, ж. Снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп. Жъне се на ръкойки. |
| рътлина - мн. рътлини, ж. Малък рът. |
| ръченик - мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни. |