| -п---- - Намерени са 104 думи от търсенето |
|---|
| упадна - упаднеш, мин. св. упаднах, мин. прич. упаднал, св. — вж. упадам. |
| уплаха - само ед. Чувство на внезапен страх, на уплашване. Изживявам уплаха. На лицето и се чете уплаха. |
| уплаша - уплашиш, мин. св. уплаших, мин. прич. уплашил, св. — вж. уплашвам. |
| упойка - мн. упойки, ж. 1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка. 2. Са... |
| управа - само ед. Разг. 1. Ръководство, управление. Къде се намира управата на университета? 2. Ръководене, законност, ред; управия. Такъв ... |
| шпакла - мн. шпакли, ж. Плоска триъгълна или продълговата лопатка за почистване или изглаждане на стени и др. |
| шпагат - мн. шпагати, (два) шпагата, м. Спец. Вид гимнастическа фигура с разтворени в права линия крака. |
| шпалир - само ед. Специален строй от двете страни на път, по който минава почетно шествие и др. |
| според - предлог 1. Съгласно с, съобразно с, по. Живея според законите на природата. Решавам според условията. Обличам се според времето. 2... |
| спрямо - предлог По отношение на/към; към. Не проявява никакво снизхождение спрямо слабите ученици. |
| сплотя - сплотиш, мин. св. сплотих, мин. прич. сплотил, св. — вж. сплотявам. |
| спомен - мн. спомени, (два) спомена, м. 1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Сп... |
| спорен - спорна, спорно, мн. спорни, прил. 1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи. 2. За който трябва д... |
| способ - мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елемен... |
| упокой - • За упокой. Спец. За молитва — за успокоение на душата на мъртвия. |
| упорит - упорита, упорито, мн. упорити, прил. 1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив. 2.... |
| епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн... |
| епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност. |
| епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |
| спестя - спестиш, мин. св. спестих, мин. прич. спестил, св. — вж. спестявам. |