Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-е---- - Намерени са 417 думи от търсенето
пелети - само мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно.
пелтек - мн. пелтеци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква.
пембен - пембена, пембено, мн. пембени, прил. Ярък светлочервен или розов цвят. Пембена кърпа.
пенест - пенеста, пенесто, мн. пенести, прил. Който е с пяна; образуващ пяна. Пенести вълни.
пенлив - пенлива, пенливо, мн. пенливи, прил. Който има свойството да образува много пяна. Пенлива бира. Пенлив шампоан. // същ. пенливост,...
пенсия - мн. пенсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на ...
пенсне - мн. пенснета, ср. Очила без дръжки, които се закрепват само върху носа.
пепсин - само ед. Спец. Органично вещество — фермент на стомашния сок, който разлага белтъчините.
пергел - мн. пергели, (два) пергела, м. 1. Уред за чертаене на окръжности и измерване на дължина. 2. Жарг. Обикн. мн. Дълги крака. Свий си ...
пернет - перната, пернато, мн. пернати, прил. 1. Ударен от перка. 2. Прен. Пренебр. Смахнат, луд. Перната жена.
перчем - мн. перчеми, (два) перчема, м. По-дълъг кичур коса, спускащ се над челото, който обикновено се сресва назад.
пестил - само ед. Варени плодове, които се изсушават на ивици. • Правя на пестил. Разг. Смазвам от бой.
петинг - само ед. Сексуално общуване без осъществяване на полов акт.
петлян - петляна, петляно, мн. петляни, прил. • Петляно време. Времето след полунощ, когато пеят петлите.
петмез - само ед. Гъстосварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, тиква и друг плод; рачел.
печеля - печелиш, мин. св. печелих, мин. прич. печелил, несв. 1. Какво. Придобивам печалба с работа. От тази сделка печеля добри пари. 2. П...
пешкир - мн. пешкири, (два) пешкира, м. Разг. Кърпа за избърсване на лице и ръце. • Опирам/отнасям пешкира. Понасям последиците от нещо, об...
регент - мн. регенти, м. Временно изпълняващ монархически функции поради непълнолетие на престолонаследника или при междуцарствие. // прил....
ревлив - ревлива, ревливо, мн. ревливи, прил. Който много често и без повод реве, плаче. Ревливо дете.
ревнив - ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил. 1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг. 2. Който изразява ревност.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: