| -е---- - Намерени са 417 думи от търсенето |
|---|
| тестис - мн. тестиси, (два) тестиса, м. Тестикул. |
| тестяв - тестява, тестяво, мн. тестяви, прил. Разг. 1. Който е като тесто по форма и вид; тестен. 2. Който не е доопечен и част от него сто... |
| тефтер - мн. тефтери, (два) тефтера, м. 1. Остар. Голяма подвързана тетрадка на търговец за записване на сметки и др.; сметководна книга. Т... |
| техник - мн. техници, м. 1. Човек, който се занимава с ремонт на техника. Асансьорен техник. 2. Прен. Разг. Човек, който извършва с умение,... |
| феникс - мн. феникси, (два) феникса, м. В митологията - птица, която се самозаражда, възкръсва от собствената си пепел. |
| феерия - мн. феерии, ж. 1. Пищно сценично представяне на приказка със специални ефекти. 2. Прен. Приказно, невероятно красиво зрелище. Феер... |
| фермер - мн. фермери, м. Стопанин на ферма. Млади фермери. // прил. фермерски, фермерска, фермерско, мн. фермерски. Фермерска земя. |
| хендек - мн. хендеци, (два) хендека, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров. |
| хептен - нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав. |
| херния - мн. хернии, ж. Спукване или разкъсване на ципата, която поддържа някои орган в човешкото или животинското тяло; изсипване. |
| херпес - мн. херпеси, (два) херпеса, м. Спец. Кожно възпаление във вид на група малки мехурчета, пълни с течност, което се появява най-чест... |
| целеви - целева, целево, мн. целеви, прил. Целев. Целеви прием. |
| целзий - целзият, целзия, само ед., м. Химически елемент — сребристобял метал. // прил. целзиев, целзиева, целзиево, мн. целзиеви. |
| цербер - мн. цербери, м. 1. В древногръцката митология — зло куче с три глави, което пази входа на ада. 2. Прен. Зъл, свиреп, строг пазач. |
| чердже - , мн. черджета, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под. |
| чейндж - чейнджът, чейнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж. |
| челист - мн. челисти, м. Музикант, който свири на чело. |
| челник - мн. челници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи. |
| челюст - челюстта, мн. челюсти, ж. 1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. 2. Прен. Зъбна протеза - пластина с подредени на нея ис... |
| чемшир - мн. чемшири, (два) чемшира, м. Чимшир.//прил. чемширен. |