Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-е---- - Намерени са 417 думи от търсенето
зенгия - мн. зенгии, ж. Диал. Стреме.
зехтин - само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло.
йенски - йенска, йенско. Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло.
кеклик - мн. кеклици, (два) кеклика, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица.
келнер - мн. келнери, м. Сервитьор.
кервиз - само ед. Целина.
кестен - мн. кестени, (два) кестена, м. 1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в к...
левент - мн. левенти, м. 1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент. 2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левен...
леденя - ледениш, мин. св. ледених, мин. прич. леденил, несв.; кого/какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гор...
ледник - мн. ледници, (два) ледника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области. // прил. ледников, ледник...
лекция - мн. лекции, ж. 1. Устно изложение по въпроси от научна дисциплина, изнесено от преподавател във висше учебно заведение пред студен...
лентяй - лентяят, лентяя, мн. лентяи, м. Човек, който обича да безделничи; мързеливец, хайлазин. // прил. лентяйски, лентяйска, лентяйско, ...
леплив - леплива, лепливо, мн. лепливи, прил. 1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа. 2. Който може да служи за залепване....
летище - мн. летища, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване н...
летлив - летлива, летливо, мн. летливи, прил. Който лесно се изпарява или излита. Летлива течност. Летлив газ. // същ. летливост, летливост...
лешник - мн. лешници, (два) лешника, м. 1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони е ле...
медник - мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър).
мекере - мн. мекерета, ср. Разг. Подлец, подлизурко.
менлив - менлива, менливо, мн. менливи, прил. Който се мени; променлив.
мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: