| -е---- - Намерени са 417 думи от търсенето |
|---|
| зенгия - мн. зенгии, ж. Диал. Стреме. |
| зехтин - само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло. |
| йенски - йенска, йенско. Който се отнася до град Йена . Йенско стъкло. |
| кеклик - мн. кеклици, (два) кеклика, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица. |
| келнер - мн. келнери, м. Сервитьор. |
| кервиз - само ед. Целина. |
| кестен - мн. кестени, (два) кестена, м. 1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в к... |
| левент - мн. левенти, м. 1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент. 2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левен... |
| леденя - ледениш, мин. св. ледених, мин. прич. леденил, несв.; кого/какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гор... |
| ледник - мн. ледници, (два) ледника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области. // прил. ледников, ледник... |
| лекция - мн. лекции, ж. 1. Устно изложение по въпроси от научна дисциплина, изнесено от преподавател във висше учебно заведение пред студен... |
| лентяй - лентяят, лентяя, мн. лентяи, м. Човек, който обича да безделничи; мързеливец, хайлазин. // прил. лентяйски, лентяйска, лентяйско, ... |
| леплив - леплива, лепливо, мн. лепливи, прил. 1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа. 2. Който може да служи за залепване.... |
| летище - мн. летища, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване н... |
| летлив - летлива, летливо, мн. летливи, прил. Който лесно се изпарява или излита. Летлива течност. Летлив газ. // същ. летливост, летливост... |
| лешник - мн. лешници, (два) лешника, м. 1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони е ле... |
| медник - мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър). |
| мекере - мн. мекерета, ср. Разг. Подлец, подлизурко. |
| менлив - менлива, менливо, мн. менливи, прил. Който се мени; променлив. |
| мерник - мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. О... |