Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ri - Намерени са 2119 думи от търсенето
грифон - (фр. griffon)Изк. Изображение на митичното животно гриф в античното изкуство.
енория - мн. енории, ж. Областта (квартал, населено място), която се обслужва от един свещеник. // прил. енорийски, енорийска, енорийско, м...
корида - мн. кориди, ж. Вид масово зрелище в Испания и в някои други страни — борба с бикове.
корист - користта, само ед., ж. Материална изгода; облага. // прил. користен, користна, користно, мн. користни. Користни цели. Користни нам...
корито - мн. корита, ср. 1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане н...
корица - мн. корици, ж. 1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица. 2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел к...
криво- - Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног.
кривол - мн. криволи, (два) кривола, м. 1. Закривен кюнец на печка. 2. Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола.
куриоз - мн. куриози, (два) куриоза, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз. // прил. куриозен, курио...
мерило - само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий.
огриза - огризеш, мин. св. огризах, мин. прич. огризал, св. - вж. огризвам.
окриля - окрилиш, мин. св. окрилих, мин. прич. окрилил, св. — вж. окрилявам.
оризар - оризарят, оризаря, мн. оризари, м. Човек, който произвежда ориз.
оризен - оризена, оризено, мн. оризени, прил. Оризов.
оризов - оризова, оризово, мн. оризови, прил. 1. Който се отнася до ориз (в 1 знач.). Оризови плантации. 2. Който съдържа ориз или е направ...
изрина - изринеш, мин. св. изринах, мин. прич. изринал, св. — вж. изривам.
кариес - мн. кариеси, (два) кариеса, м. Спец. В медицината - разрушаване на твърдата тъкан на зъб. Детето има два кариеса, които трябва да ...
кадрил - само ед. 1. Старинен танц, в който двойките менят състава си. 2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото н...
каприз - мн. капризи, (два) каприза, м. Неоснователно и променливо желание; прищявка. Проявявам каприз. Детски капризи.
кариер - само ед. Най-бързият бяг на кон. Пусна коня в кариер.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: