ri - Намерени са 2119 думи от търсенето |
реприз - само ед. 1. Спец. В музиката — повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част. 2. Мр... |
римейк - само ед. Спец. Повторно филмиране на стар филм. |
сериен - серийна, серийно, мн. серийни, прил. 1. Който се изготвя на серии по определен образец. Серийно производство. 2. Който се показва ... |
серист - сериста, серисто, мн. серисти, прил. • Сериста киселина. Спец. Слаба киселина, съдържаща сяра. |
трипер - само ед. Венерическа болест, предавана по полов път, която се характеризира с възпаление на пикочния канал. |
феерия - мн. феерии, ж. 1. Пищно сценично представяне на приказка със специални ефекти. 2. Прен. Приказно, невероятно красиво зрелище. Феер... |
фризер - мн. фризери, (два) фризера, м. Хладилен шкаф за дълбоко замразяване. |
взривя - взривиш, взривих, взривил.— вж. взривявам. |
гризли - мн. гризлита, ср.Голяма северноамериканска свирепа мечка. |
джибри - само мн. Остатъци от ферментирало грозде или от други плодове, които се използват за варене на ракия; пращини. // прил. джибров, д... |
изтрия - изтриеш, мин. св. изтрих, мин. прич. изтрил, св. — вж. изтривам. |
иридий - само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината. |
кибрит - мн. кибрити, (два) кибрита, м. 1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване. 2. Кутийка с... |
критик - мн. критици, м. Човек, който се занимава с критика (в 1 и 2 знач.). Литературен критик. |
призив - мн. призиви, (два) призива, м. Призоваване, зов, апел. Призив за мир. |
пиринч - само ед. Остар. Медно-цинкова сплав; месинг, бронз. // прил. пиринчен, пиринчена, пиринчено. мн. пиринчени. |
прилив - мн. приливи, (два) прилива, м. 1. Периодически повтарящо се повишаване на нивото на водата в океан, море и др. 2. Прен. Нарастване... |
приспя - приспиш, мин. св. приспах, мин. прич. приспал, св. — вж. приспивам. |
пришия - пришиеш, мин. св. приших, мин. прич. пришил, св. — вж. пришивам. |
приютя - приютиш, мин. св. приютих, мин. прич. приютил, св. — вж. приютявам. |