Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ri - Намерени са 2119 думи от търсенето
захарин - само ед. Вещество с бял цвят, без хранителна стойност, което се използва от болните от диабет като заместител на захарта. Слагам з...
зидария - само ед. 1. Зидане. В зидарията е добър. 2. Начин на зидане. Лоша зидария. Суха зидария.
изривам - изриваш, несв. и изрина, св. 1. Какво. Рина всичко отнякъде. Изринах снега от терасата. Изринах пътеката. 2. Прен. Разг. Пренебр. ...
изгриза - изгризеш, мин. св. изгризах, мин. прич. изгризал, св. — вж. изгризвам.
веризъм - (фр. verisme от ит. verismo по лат. verus 'истинен')Изк. Натуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в ...
къдрица - мн. къдрици, ж. Вълнообразен, виещ се кичур коса. Руси къдрици. Дълги къдрици.
кънтри- - Първа съставна част на сложни думи със значение народен (стил), напр. кънтримузика, кънтрипевец, кънтристил.
лиризъм - само ед. Емоционалното съдържание на всяко лирическо произведение или на всяко произведение на изкуството; чувствителност, настрое...
прилъжа - прилъжеш, мин. св. прилъгах, мин. прич. прилъгал, св. — вж. прилъгвам.
пристъп - мн. пристъпи, (два) пристъпа, м. 1. Нападение, атака. 2. Внезапна и силна проява на болест, чувство и др. Асматичен пристъп. В при...
присъда - мн. присъди, ж. 1. Решение на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината и наказанието. Издавам присъда. 2. Стан...
присъдя - присъдиш, мин. св. присъдих, мин. прич. присъдил, св. — вж. присъждам.
притъпя - притъпиш, мин. св. притъпих, мин. прич. притъпил, св. — вж. притъпявам.
пуризъм - само ед. Спец. Борба за очистване на езика от излишни чужди думи.
пъдарин - мн. пъдари, м. Пъдар.
рисунък - само ед. Начин на очертаване на фигурите, образите върху картина. Добър рисунък.
туризъм - само ед. 1. Вид групов спорт, свързан с пътуване сред природата, обикновено пеш. 2. Пътешествие до други населени места или държав...
царизъм - само ед. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на зар. Руски царизъм.
болярин - мн. боляри.Истор. Благородник, който принадлежал към висшия слой на феодалната класа в България от IX до XIV век.// прил. болярски...
бристол - (по собств. Bristol - град в Англия)1. Вид висококачествен картон.2. Целулоиден лист, на който може да се пише и да се изтрива.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: