Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

тръ - Намерени са 71 думи от търсенето
трън - трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м. 1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип. 2. Растение...
тръс - тръсът, тръса, само ед., м. Умеренобърз конски ход. Конят премина от тръс в галоп.
стръв - стръвта, само ед., ж. 1. Примамка при лов и риболов. Рибата захапа стръвта. 2. Прен. Настървение. Ям със стръв. Убивам със стръв.
стрък - стръкът, стръка, мн. стръкове, (два) стръка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз. // същ. умал. стръкче, мн. стръкчет...
тръба - мн. тръби, ж. 1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение. Водопроводна тръба. 2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, ...
тръбя - тръбиш, мин. св. тръбих, мин. прич. тръбил, несв. 1. Свиря с тръба. 2. За тръба — издавам звук. 3. Прен. Какво. Шумно разгласявам,...
тръст - тръстта, само ед., ж. Разг. Тръстика. // прил. тръстен, тръстена, тръстено, мн. тръстени.
отръки - нареч. Разг. Удобно, сгодно. • Иде ми отръки. Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм.
тръпна - тръпнеш, мин. св. тръпнах , мин. прич. тръпнал, несв. 1. Усещам тръпки. Тръпна от студ. 2. Потрепервам, поклащам се. Листата тръпн...
тръбач - мн. тръбачи, м. Войник, който свири на тръба; сигналист.
тръбен - тръбна, тръбно, мн. тръбни, прил. 1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ. 2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел. 3. Който е...
тръгна - тръгнеш, мин. св. тръгнах, мин. прич. тръгнал, св. — вж. тръгвам.
тръкна - тръкнеш, мин. св. тръкнах, мин. прич. тръкнал, св. — вж. тръквам.
трънак - мн. трънаци, (два) трънака, м. 1. Множество тръни. 2. Място, обрасло с тръни.
трънен - трънена, трънено, мн. трънени, прил. Който е направен от тръни. • Трънен венец. Тежко изпитание, мъка.
трънка - мн. трънки, ж. 1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод. 2. Плодът на това растение.
тръпка - мн. тръпки, ж. Неволно потреперване, предизвикано от силно чувство, студ, болест и др. • Лазят/побиват ме тръпки. Изведнъж потрепе...
тръсна - тръснеш, мин. св. тръснах, мин. прич. тръснал, св. — вж. тръсвам.
трътка - мн. трътки, ж. Задната месеста част от тяло на птица, върху която са перата на опашката и.
тръшна - тръшнеш, мин. св. тръшнах, мин. прич. тръшнал, св. — вж. тръшвам.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: