Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 3364 думи от търсенето
мишка - мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср...
мишца - мн. мишци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци. • Напрягам мишци. Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа.
млатя - млатиш, мин. св. млатих, мин. прич. млатил, несв. Разг. Какво/кого. Бия, удрям, блъскам.
мрави - мравя, мраве, мн. мрави, прил. Който се отнася до мравка. Мрави яйца.
мразя - мразиш, мин. св. мразих, мин. прич. мразил, несв.; кого/какво. Не обичам, ненавиждам, изпитвам враждебни чувства. Мразя враговете ...
мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам.
мрежа - мн. мрежи, ж. 1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори. 2. Изработено от такава тъкан приспос...
мряна - мн. мрени, ж. Вид сладководна риба със заострена глава.
муска - мн. муски, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман.
мутра - мн. мутри, ж. Пренебр. 1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук. 2. Гримаса, мимика. Кисела мутра. • На...
муфта - само ед. Разг. 1. Като нареч. Муфт. 2. Нещо, получено даром, безплатно.
мухла - мн. мухли, ж. Пренебр. Жена мухльо.
мушка - мн. мушки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване. • Вземам на мушка. 1. Прицелвам ...
мушна - мушнеш, мин. св. мушнах, мин. прич. мушнал, св. — вж. мушвам.
мязам - мязаш, несв. Разг. Приличам. Това на нищо не мяза.
мярка - мн. мерки, ж. 1. Мяра. 2. Единица за измерване. Мярка за дължина. 3. Размер. Дрехите не са моята мярка. 4. Средство за осъществява...
мярна - мернеш, мин. св. мярнах, мин. прич. мярнал, св. — вж. мярвам.
мятам - мяташ, несв. и метна, св. 1. Какво. Хвърлям. Мятам копие. 2. Кого. Повалям на земята. 3. Какво. Покривам, простирам. Метна пъстро ...
мяуча - мяучиш, мин. св. мяучих, мин. прич. мяучил, несв. Мяукам.
навик - мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също врем...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: