Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 3364 думи от търсенето
обеся - обесиш, мин. св. обесих, мин. прич. обесил, св. — вж. обесвам.
обеца - мн. обеци, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс....
обида - мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква та...
обидя - обидиш, мин. св. обидих, мин. прич. обидил, св. — вж. обиждам.
обиск - мн. обиски, (два) обиска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити...
обица - мн. обици, ж. Обеца.
обков - само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков.
облак - мн. облаци, (два) облака, м. 1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци. 2. Прен. Плътн...
облея - облееш, мин. св. облях, мин. прич. облял, св. — вж. обливам.
облик - мн. облици, (два) облика, м. 1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик. 2. Душевност, характер. Нравствен облик. 3. С...
облог - мн. облози, (два) облога, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозна...
обмен - само ед. Размяна, обмяна. Обмен на стоки. Валутен обмен. Обмен на студенти. // прил. обменен, обменна, обменно, мн. обменни. Обмен...
оборя - обориш, мин. св. оборих, мин. прич. оборил, св. — вж. оборвам.
образ - мн. образи, (два) образа, м. 1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен...
обред - мн. обреди, (два) обреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред. // пр...
оброк - мн. оброци, (два) оброка, м. 1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие. 2. Обредна служба по повод няко...
обсег - само ед. 1. Територия, пространство, в което се проявява някаква дейност или влияние, сила. 2. Обхват, кръг, периметър. В обсега н...
обуча - обучиш, мин. св. обучих, мин. прич. обучил, св. — вж. обучавам.
обуща - само мн. Обувки (във 2 знач.).
обход - само ед. 1. Обхождане на нещо или някого, особено поведение или отношение. 2. Спец. Заобикаляне на противника чрез маневри по флан...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: