Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 3364 думи от търсенето
зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател...
зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа.
зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле...
зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена.
зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан...
зърно - мн. зърна, ср. 1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна. 2. Само ед. Много такива семена заедно...
извън - предлог. 1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града. 2. Независимо от, без връзка с ...
кабър - мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Кал...
косъм - мн. косми, (два) косъма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата - е черна, тук-там с бели косми. Коте...
кърня - кърниш, мин. св. кърних, мин. прич. кърнил, несв. Остар. Кастря клони на дърво; чупя, нащърбявам.
кътен - кътна, кътно, мн. кътни, прил. • Кътен зъб. Кътник.
кадър - мн. кадри, м. 1. Само ед. или само мн. Основен състав от работници и служители в учреждение, предприятие. 2. Само ед. Постоянен съ...
казън - казънта, само ед., ж. 1. Остар. Наказание, присъда. 2. Смъртна присъда.
какъв - каква, какво, мн. какви, въпр. мест. 1. При въпрос за признаци и качества. Какъв костюм ще си купиш — кафяв или черен? По каква ра...
калъп - мн. калъпи, (два) калъпа, м. 1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа. 2. Приспособление, обикн. дъ...
калъф - мн. калъфи, (два) калъфа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъ...
калъч - само ед. • На калъч. Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч.
камък - мн. камъни, (два) камъка, м. 1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. ...
камъш - само ед. 1. Вид водно растение — тръстика. Край реката растеше камъш. 2. Стъблата на тези растения, които се използват като строит...
катър - мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари. // прил...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: