тър - Намерени са 183 думи от търсенето |
натърквам - натъркваш, несв. и натъркам, св.; какво/кого, с какво. Натривам. Натърка лицето си със сняг. |
натъртвам - натъртваш, несв. и натъртя, св. 1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих кол... |
отървавам - отърваваш, несв. и отърва, св.; кого/ какво. 1. Спасявам, избавям. 2. Разг. Спасявам се от нещо. Отървах боя. — отървавам се/ отър... |
отърва ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. Разг. Имам полза, изнася ми, изгодно ми е. Не ми отърва това разделяне. |
отърчавам - отърчаваш, несв. и отърча, св. С тичане отивам някъде; изтичвам. |
потърпевш - потърпевша, потърпевшо, мн. потърпевши, прил. Който е пострадал от нещо. Всички присъстващи са потърпевши. |
параметър - мн. параметри, (два) параметъра, м. Величина, размер, който характеризира основните свойства на предметите и явленията. |
периметър - мн. периметри, (два) периметъра, м. 1. Спец. В геометрията — сборът от дължината на всички страни на геометрична фигура; обиколка.... |
потърсвам - потърсваш, несв. и потърся, св.; кого/ какво. Търся еднократно или кратко време. |
престържа - престържеш, мин. св. престъргах, мин. прич. престъргал, св. — вж. престъргвам. |
претъркам - претъркаш, св. — вж. претърквам. |
психиатър - мн. психиатри, м. Специалист по психиатрия. |
разтъркам - разтъркаш, св. — вж. разтърквам. |
ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан. |
секвестър - мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта. |
стъргалка - мн. стъргалки, ж. Приспособление, монтирано до врата, за изстъргване на калта от обувките. |
стърпя се - стърпиш се, мин. св. стърпях се, мин. прич. стърпял се, св. — вж. стърпявам се. |
стърчишка - мн. стърчишки, ж. Диал. Дълго дърво, което стърчи назад от волска кола. |
търговски - търговска, търговско, мн. търговски, прил. Който се отнася до търговия и до търговец. Търговска спогодба. Търговски център. • Търг... |
тържество - мн. тържества, ср. 1. Голямо празнуване в чест на събитие. Новогодишно тържество. Семейно тържество. 2. Само ед. Пълна победа, бля... |