тър - Намерени са 183 думи от търсенето |
търколя - търколиш, мин. св. търколих, мин. прич. търколил, св. — вж. търкалям. |
търлъци - търлък, м. Диал. Терлици. |
търтвам - търтваш, несв. и търтя, св. Разг. Спускам се, хуквам. Търти да бяга през гората. Тя търти след него. |
уестърн - мн. уестърни, (два) уестърна, м. Каубойски игрален филм. |
ватметър - (по ват + метър)Физ. Уред за измерване на мощността, консумирана на участък от електрическата верига. |
диаметър - мн. диаметри, (два) диаметъра, м. 1. Отрязък от права линия, която минава през центъра на окръжност и свързва две точки от окръжно... |
изтъркам - изтъркаш, св. - вж. изтърквам. |
изтървам - изтърваш, несв. Разг. Изтървавам. |
изтърсак - мн. изтърсаци, м. Разг. Последното от няколко деца в семейството. |
кадастър - мн. кадастри, (два) кадастъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. • Воден кадастър. Сведения за водните обе... |
компютър - мн. компютри, (два) компютъра, м. Електронноизчислителна машина с възможности да извършва с голяма скорост сложни математически и ... |
магистър - мн. магистри, м. 1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа. 2. Лице, което... |
министър - мн. министри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи. • Министър без портф... |
натъркам - натъркаш, св. - вж. натърквам. |
настървя - настървиш, мин. св. настървих, мин. прич. настървил, св. — вж. настървявам. |
настържа - настържеш, мин. св. настъргах, мин. прич. настъргал, св. — вж. настъргвам. |
натъртен - натъртена, натъртено, мн. натъртени, прил. 1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове. 2. Прен. На който се набляга. //... |
нетърпим - нетърпима, нетърпимо, мн. нетърпими, прил. Който не може да бъде търпян; непоносим. Нетърпим човек. Нетърпима болка. // същ. нетър... |
отърквам - отъркваш, несв. и отъркам, св.; какво/кого. 1. С търкане почиствам. 2. С търкане допирам до нещо. Отърка гърба си о стената. - отъ... |
оркестър - мн. оркестри, (два) оркестъра, м. 1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Пухов оркестър. 2. Място в т... |