| ст----- - Намерени са 57 думи от търсенето |
|---|
| стафида - мн. стафиди, ж. Изсушено гроздово зърно. Крем със стафиди. |
| стачник - мн. стачници, м. Човек, който стачкува. |
| стаявам - стаяваш, несв. и стая, св. Притаявам. Стаявам дъх. — стаявам се/стая се. Притаявам се. Стаиха се в ъгъла под стълбата. |
| степвам - степваш, несв. и степам, св.; какво. Правя вълнена материя да бъде сбита, да проникнат влакната едно в друго чрез многократно пран... |
| стисвам - стисваш, несв. и стисна, св. Стискам веднъж или поединично. |
| стискам - стискаш, несв. 1. Какво/кого. Обхващам плътно и държа. Стискам парите в ръка. Стискам ръката му. Дрехите ме стискат. 2. Какво. Оби... |
| стихвам - стихваш, несв. и стихна, св. Преставам да издавам шум и да действам; притихвам, затихвам, затаявам се, замирам. Вятърът стихна. Бу... |
| стоваря - стовариш, мин. св. стоварих, мин. прич. стоварил, св. — вж. стоварвам. |
| столица - мн. столици, ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт — парламент, президент, правителство. // при... |
| столова - мн. столови, ж. 1. Трапезария. 2. Стол. |
| стомана - само ед. Устойчива сплав на желязо с въглерод, която се характеризира със здравина и еластичност. |
| сторвам - сторваш, несв. и сторя, св. Разг. 1. Какво. Правя, върша, направям, причинявам. Какво му стори? 2. Какво/кого. Преобразявам, набеж... |
| стотина - числ. Около сто. |
| стотица - мн. стотици, ж. 1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери. 2. Обикн. мн. Неопределено множество; много. ... |
| страдам - страдаш, несв. 1. Изпитвам страдание; измъчвам се. Страдам от несподелена любов. 2. Претърпявам лишения, беди; тегля, претеглям, н... |
| стражар - стражарят, стражаря, мн. стражари, м. Истор. Униформен полицай в миналото. // прил. стражарски, стражарска, стражарско, мн. стража... |
| страшен - страшна, страшно, мн. страшни, прил. 1. Който всява, провокира страх. Страшен разказ. Страшен филм. 2. Прен. Много голям по разме... |
| стрелба - мн. стрелби, ж. 1. Само ед. Стреляне. 2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба... |
| стрелка - мн. стрелки, ж. 1. Дълга и тънка остро-върха пластинка, която служи за показване на мярката в различни измервателни прибори, като ... |
| стрелна - стрелнеш, мин. св. стрелнах, мин. прич. стрелнал, св. — вж. стрелвам. |