| друж - Намерени са 23 думи от търсенето |
|---|
| друг - друга, друго, мн. други, прил. 1. Не този, не посоченият, даденият, а различен или противоположен. Трябва ми друг човек, а не ти. ... |
| друм - друмът, друма, мн. друмове и друми, (два) друма. Път. • Царски друм. Широк и удобен път. |
| дружа - дружиш, мин. св. дружих, мин. прич. дружил, несв.; с кого. Поддържам другарски, приятелски отношения с някого. Никой не дружи с ме... |
| дружка - мн. дружки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка. |
| дружба - само ед. 1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; прият... |
| сдружа - сдружиш, мин. св. сдружих, мин. прич. сдружил, св. — вж. сдружавам. |
| дружен - дружна, дружно, мн. дружни, прил. 1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна... |
| дружина - мн. дружини, ж. 1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори. 2. Истор. Група въоръж... |
| задружен - задружна, задружно, мн. задружни, прил. 1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия. 2. За група от хор... |
| съдружие - мн. съдружия, ср. Групировка на лица с търговски, индустриални и др. цели. |
| придружа - придружиш, мин. св. придружих, мин. прич. придружил, св. — вж. придружавам. |
| дружески - дружеска, дружеско, мн. дружески, прил. Другарски, приятелски. |
| съдружник - мн. съдружници, м. Участник в сдружение или в съдружие. // прил. съдружнически, съдружническа, съдружническо, мн. съдружнически. |
| дружество - мн. дружества, ср. 1. Доброволна свободна организация, в която членовете са обединени от обща културна, възпитателна или друга цел... |
| сдружавам - сдружаваш, несв. и сдружа, св.; кого. 1. Установявам дружески отношения; сприятелявам. Трудностите сдружават хората. 2. Установява... |
| сдружение - мн. сдружения, ср. Група от хора, организирани с определена цел; дружество. Търговско сдружение. |
| съдружа се - съдружиш се, мин. св. съдружих се, мин. прич. съдружил се, св. — вж. съдружавам се. |
| дружелюбен - дружелюбна, дружелюбно, мн. дружелюбни, прил. 1. Който е настроен приятелски, предразположен е към някого; приветлив. Дружелюбен ч... |
| придружавам - придружаваш, несв. и придружа, св. 1. Кого. Вървя заедно с някого до определена цел; съпровождам. Придружавам я до вкъщи. 2. Какво... |
| придружител - придружителят, придружителя, мн. придружители, м. Човек, който придружава някого. Придружител в болница. |