| ст----- - Намерени са 57 думи от търсенето |
|---|
| стресна - стреснеш, мин. св. стреснах, мин. прич. стреснал, св. — вж. стрясвам. |
| стривам - стриваш, несв. и стрия, св.; какво. Правя на прах чрез триене; строшавам, раздробявам. Стривам лекарство. // същ. стриване, ср. |
| стринка - мн. стринки, ж. Стрина. // прил. стринкин, стринкина, стринкино, мн. стринкини. |
| струвам - струваш, несв. 1. Имам парична стойност, цена. Хлябът струва десет лева. 2. На кого. Отнемам много сили, време и др. Тази работа м... |
| стругар - стругарят, стругаря, мн. стругари, м. Работник на струг. // прил. стругарски, стругарска, стругарско, мн. стругарски. // същ. стру... |
| стружка - мн. стружки, ж. Спираловидна дървена или метална стърготина, отделена със струг. |
| ступвам - ступваш, несв. и ступам, св.; кого. Наплясквам, набивам набързо. Ступаха го и избягаха. |
| стерео- - Първа съставна част на сложни думи със значение който позволява да се възпроизвеждат звукове или образи, като се възприема от разл... |
| стоплям - стопляш, несв. и стопля, св.; какво/ кого. 1. Правя да стане топъл. Стоплям ядене. Стоплям мляко. Стоплям краката си. Мъжът ми ме ... |
| стотник - мн. стотници, м. Истор. В миналото — военен командир на сто души. |
| студент - мн. студенти, м. Лице, което учи в университет. Умни студенти. // прил. студентски, студентска, студентско, мн. студентски. Студен... |
| стрелям - стреляш, несв. 1. Изхвърлям стрела с лък. Някога хората са стреляли по животните, за да се хранят, а не за развлечение. 2. С какво... |
| стихиен - стихийна, стихийно, мн. стихийни, прил. 1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля. Стихий... |
| стрелец - мн. стрелци, м. 1. Човек, който умее добре да стреля. Добър стрелец. Лош стрелец. 2. Зодиакално съзвездие (м. ноември — декември). |
| стремеж - мн. стремежи, (два) стремежа, м. Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домог-ване. Им... |
| стилист - мн. стилисти, м. 1. Човек, който има добър стил на писане. 2. Човек, който се занимава със стилистика. 3. Човек, който изработва с... |
| стипчив - стипчива, стипчиво, мн. стипчиви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля. // същ. стипчивост, стипчивостта, ж. |