| стъ - Намерени са 138 думи от търсенето |
|---|
| отстъпателен - отстъпателна, отстъпателно, мн. отстъпателни, прил. Който е свързан с отстъпване. |
| постъпателен - постъпателна, постъпателно, мн. постъпателни, прил. Който се придвижва само напред. Постъпателно движение. |
| преотстъпвам - преотстъпваш, несв. и преотстъпя, св.; какво, на кого. Отстъпвам моя собственост на друг. Преотстъпвам апартамента на леля си. |
| престъпление - мн. престъпления, ср. 1. Опасно за обществото действие, което престъпна законите и подлежи на наказание. 2. Вредно, осъдително пов... |
| стърпявам се - стърпяваш се, несв. и стърпя се, св. Разг. Сдържам се, възпирам се, овладявам се, обуздавам се. Стърпях се да не кажа какво мисля. |
| стълкновение - мн. стълкновения, ср. 1. Сблъсък в неголеми размери; битка, престрелка, схватка. Стълкновения с полицията. 2. Прен. Сблъскване пор... |
| стълпявам се - стълпяваш се, несв. и стълпя се, св. Само мн. Събираме се на тълпа; скупчваме се. |
| стъпаловиден - стъпаловидна, стъпаловидно, мн. стъпаловидни, прил. Който е разположен на стъпала, степени; амфитеатрален. Стъпаловидно разположен... |
| стърчиопашка - мн. стърчиопашки, ж. Вид прелетна птица с щръкнала опашка. |
| богоотстъпник - мн. богоотстъпници, м.Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва. |
| вероотстъпник - мн. вероотстъпници.Пренебр. Лице, което се отказва от религията си. |
| разстъпвам се - разстъпваш се, несв. и разстъпя се, св. Разг. Правя стъпки встрани, оттеглям се встрани, за да направя път; отмествам се. |
| родоотстъпник - мн. родоотстъпници, м. Човек, който изменя на родината и на народа си; предател. // прил. родоотстъпнически, родоотстъп-ническа, р... |
| стълпотворение - мн. стълпотворения, ср. Събиране на множество хора на едно място. • Вавилонско стълпотворение. Неразбория, бъркотия, липса на ред. |
| контанастъпление - мн. контранастъпления, ср. Настъпление в отговор на противникова атака. Войските са в контранастъпление. |
| премиер-министър - мн. премиер-министри, м. Премиер. |
| законопрестъпление - мн. законопрестъпления, прил. Нарушаване на закона; престъпление. |
| министър-председател - министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; пр... |