стъ - Намерени са 138 думи от търсенето |
стъпквам - стъпкваш, несв. и стъпча, св.; какво/ кого. 1. Премазвам, като тъпча; смачквам, прегазвам. Стъпквам фас. Стъпкаха момчето в калта.... |
стъргало - мн. стъргала, ср. 1. Стъргалка. 2. Уред за стъргане; ренде. 3. Прен. Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхож... |
стърнище - мн. стърнища, ср. 1. Ожъната нива със стърчащи краища на житните стъбла. Убодох се на стърнището. 2. Остатък от житни стъбла на по... |
стърсвам - стърсваш, несв. Стръсвам. |
алабастър - само ед. Разновидност на гипса.// прил. алабастров, алабастрова, алабастрово, мн. алабастрови. |
вахмистър - мн. вахмистри.Остар. Старшина в кавалерията. |
застъпвам - застъпваш, несв. и застъпя, св. 1. Какво. Настъпвам или затискам края на нещо. Застъпвам си полата. 2. На какво. Поемам дежурство,... |
застъпник - мн. застъпници, м. 1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на на... |
настъпвам - настъпваш, несв. и настъпя, св. 1. Какво/кого. Стъпвам отгоре, върху нещо или някого. Настъпи змията и тя го ухапа. 2. Срещу кого/... |
настървен - настървена, настървено, мн. настървени, прил. Раздразнен, ожесточен. |
отстъпвам - отстъпваш, несв. и отстъпя, св. 1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад. 2. За бойна група - оттеглям се под натиска н... |
отстъпник - мн. отстъпници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи. |
отстъпчив - отстъпчива, отстъпчиво, мн. отстъпчиви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си. |
постъпвам - постъпваш, несв. и постъпя, св. 1. Действам по определен начин. Постъпвам според разбиранията си. 2. Устройвам се някъде. Постъпва... |
престъпен - престъпна, престъпно, мн. престъпни, прил. Който се отнася до престъпление. Престъпен план. Престъпна идея. |
престържа - престържеш, мин. св. престъргах, мин. прич. престъргал, св. — вж. престъргвам. |
пристъпям - пристъпяш, несв. Пристъпвам. |
простъпка - мн. простъпки, ж. Лоша постъпка; провинение. |
ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан. |
стъмва се - несв. и стъмна се, св.; безл. Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се. |