Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

стъ - Намерени са 138 думи от търсенето
стъпквам - стъпкваш, несв. и стъпча, св.; какво/ кого. 1. Премазвам, като тъпча; смачквам, прегазвам. Стъпквам фас. Стъпкаха момчето в калта....
стъргало - мн. стъргала, ср. 1. Стъргалка. 2. Уред за стъргане; ренде. 3. Прен. Разг. Централно място в селище, където вечер хората се разхож...
стърнище - мн. стърнища, ср. 1. Ожъната нива със стърчащи краища на житните стъбла. Убодох се на стърнището. 2. Остатък от житни стъбла на по...
стърсвам - стърсваш, несв. Стръсвам.
алабастър - само ед. Разновидност на гипса.// прил. алабастров, алабастрова, алабастрово, мн. алабастрови.
вахмистър - мн. вахмистри.Остар. Старшина в кавалерията.
застъпвам - застъпваш, несв. и застъпя, св. 1. Какво. Настъпвам или затискам края на нещо. Застъпвам си полата. 2. На какво. Поемам дежурство,...
застъпник - мн. застъпници, м. 1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на на...
настъпвам - настъпваш, несв. и настъпя, св. 1. Какво/кого. Стъпвам отгоре, върху нещо или някого. Настъпи змията и тя го ухапа. 2. Срещу кого/...
настървен - настървена, настървено, мн. настървени, прил. Раздразнен, ожесточен.
отстъпвам - отстъпваш, несв. и отстъпя, св. 1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад. 2. За бойна група - оттеглям се под натиска н...
отстъпник - мн. отстъпници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.
отстъпчив - отстъпчива, отстъпчиво, мн. отстъпчиви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си.
постъпвам - постъпваш, несв. и постъпя, св. 1. Действам по определен начин. Постъпвам според разбиранията си. 2. Устройвам се някъде. Постъпва...
престъпен - престъпна, престъпно, мн. престъпни, прил. Който се отнася до престъпление. Престъпен план. Престъпна идея.
престържа - престържеш, мин. св. престъргах, мин. прич. престъргал, св. — вж. престъргвам.
пристъпям - пристъпяш, несв. Пристъпвам.
простъпка - мн. простъпки, ж. Лоша постъпка; провинение.
ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан.
стъмва се - несв. и стъмна се, св.; безл. Става тъмно, настъпва мрак; смрачава се.
страници: 1 2 3 4 5 6 7
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: