мн. престъпления, ср. 1. Опасно за обществото действие, което престъпна законите и подлежи на наказание. 2. Вредно, осъдително поведение. Да лъжеш, е престъпление.
Съновник: Престъпник, престъпление
извършиш ли насън, наяве ще се радваш. друг ако е престъпник, ще научиш добри новини за близки или роднини.