| стъ - Намерени са 138 думи от търсенето |
|---|
| секвестър - мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта. |
| стъклария - мн. стъкларии, ж. Стъклени изделия. Много стъклария имат. Събрали са се един куп стъкларии. |
| стъклопис - мн. стъклописи, (два) стъклописа, м. Художествено изображение върху стъкло. |
| стъкмявам - стъкмяваш, несв. и стъкмя, св. Разг. 1. Какво/кого. Привеждам в ред; подреждам, стягам. Стъкмихме дрехите за път. Стъкмиха го за п... |
| стълпя се - стълпиш се, мин. св. стълпих се, мин. прич. стълпил се, св. — вж. стълпявам се. |
| стъмни се - мин. св. стъмни се, мин. прич. стъмнило се, св. — вж. стъмва се. |
| стъписвам - стъписваш, несв. и стъписам, св.; кого. Обърквам, изненадвам, смайвам. Стъписаха го още от вратата. — стъписвам се/стъписам се. Из... |
| стъргалка - мн. стъргалки, ж. Приспособление, монтирано до врата, за изстъргване на калта от обувките. |
| стърпя се - стърпиш се, мин. св. стърпях се, мин. прич. стърпял се, св. — вж. стърпявам се. |
| стърчишка - мн. стърчишки, ж. Диал. Дълго дърво, което стърчи назад от волска кола. |
| застъпница - мн. застъпници, ж. Жена застъпник. |
| встъпление - мн. встъпления, ср.Начало, увод, въведение. |
| изстъпя се - изстъпиш се, мин. св. изстъпих се, мин. прич. изстъпил се, св. — вж. изстъпвам се. |
| настъргвам - настъргваш, несв. и настържа, св.; какво. 1. Стържа в достатъчно количество. Настъргах ябълки за щрудела. 2. Чрез стържене нарушав... |
| недостъпен - недостъпна, недостъпно, мн. недостъпни, прил. 1. Който не може да се доближи, до който не може да се стигне. Недостъпни скали. Нед... |
| остъклявам - остъкляваш, несв. и остъкля, св.; какво. Снабдявам със стъкло. Остъклявам прозорци. |
| отстъпница - мн. отстъпници, ж. Жена отстъпник. |
| преотстъпя - преотстъпиш, мин. св. преотстъпих, мин. прич. преотстъпил, св. — вж. преотстъпвам. |
| престъпвам - престъпваш, несв. и престъпя, св.; какво. Нарушавам, преминавам отвъд границите на нещо общоприето, установено. Престъпвам закон. |
| престъпник - мн. престъпници, м. Човек, който извършва престъпление. // прил. престъпнически, престъпническа, престъпническо, мн. престъпническ... |