ррррррр - Намерени са 5059 думи от търсенето |
окръжие - мн. окръжия, ср. 1. Териториална единица, от която се събират войници. 2. Военноадминистративно учреждение, което води военния отч... |
окръжно - мн. окръжни, ср. Писмо, което се изпраща до подведомствени учреждения. |
окъсвам - окъсваш, несв. и окъсам, св.; какво. 1. Късам в голямо количество. Окъсаха всички цветя в градината. 2. Износвам до скъсване. Окъс... |
окъснея - окъснееш, мин. св. окъснях, мин прич. окъснял, св. — вж. окъснявам. |
омръзна - омръзнеш, мин. св. омръзнах, мин. прич. омръзнал, св. — вж. омръзвам. |
опърлям - опърляш, несв. и опърля, св.; какво/ кого. 1. Пърля докрай. 2. Изгарям с пламък. Опърли косата й със свещта. 3. За слънце — обгаря... |
опърпан - опърпана, опърпано, мн. опърпани, прил. Разг. 1. Окъсан. Опърпана книга. Опърпани дрехи. 2. За човек — с окъсани дрехи. // същ. оп... |
оргазъм - само ед. Сладострастно усещане на задоволяване при полов акт. |
оръдеен - оръдейна, оръдейно, мн. оръдейни, прил. Който се отнася до артилерийско оръдие. Оръдеен залп. |
оръжеен - оръжейна, оръжейно, мн. оръжейни, прил. Който е свързан с изработване, ремонтиране и съхраняване на оръжие. Оръжеен завод. Оръжеен... |
оръфвам - оръфваш, несв. и оръфам, св.; какво. Ръфам по краищата, окъсвам. |
оскърбя - оскърбиш, мин, св. оскърбих, мин. св. оскърбил, св. — вж. оскърбявам. |
осмъртя - осмъртиш, мин. св. осмъртих, мин. прич. осмъртил, св. — вж. осмъртявам. |
остатък - мн. остатъци, м. 1. Част от нещо, останала след ползването му като излишък. Остатъци от плат. 2. Само мн. Част, останала от нещо, ... |
остъкля - остъклиш, мин. св. остъклих, мин. прич. остъклил, св. — вж. остъклявам. |
осъждам - осъждаш, несв. и осъдя, св. 1. Кого. Признавам за виновен и налагам наказание. Осъдиха го за кражба. 2. Какво/кого. Порицавам, при... |
осъзная - осъзнаеш, мин. св. осъзнах, мин. прич. осъзнал, св. — вж. осъзнавам. |
осъмвам - осъмваш, несв. и осъмна, св. На разсъмване се оказвам в определено положение. Осъмна над люлката на бебето. • Замръквам и осъмвам ... |
отвъден - отвъдна, отвъдно, мн. отвъдни, прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг. • От отвъдния свят. От задгро... |
отвънка - нареч. Разг. Отвън. |