| ррррррр - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| наличен - налична, налично, мн. налични, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари. |
| наличие - само ед. Пребиваване, присъствие; съществуване. |
| налягам - налягаш, несв. и налегна, св. 1. Натискам, напъвам. Налегна с рамо вратата. 2. Прен. Нападам, връхлитам, идва ми нещо до главата. ... |
| намалея - намалееш, мин. св. намалях, мин. прич. намалял, св. — вж. намалявам. |
| наместя - наместиш, мин. св. наместих, мин. прич. наместил, св. — вж. намествам. |
| наметка - мн. наметки, ж. 1. Наметало. 2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото. |
| наметна - наметнеш, мин. св. наметнах, мин. прич. наметнал, св. — вж. намятам. |
| намигам - намигаш, несв.; на кого. Мигам с едното око, за да дам знак; смигам. |
| намигна - намигнеш, мин. св. намигнах, мин. прич. намигнал, св. — вж. намигвам. |
| намирам - намираш, несв. и намеря, св. 1. Какво. Откривам нещо загубено, неизвестно или скрито. Намерих чантата си. 2. Кого. Откривам някого... |
| намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |
| намразя - намразиш, мин. св. намразих, мин, прич. намразил, се. — вж. намразвам. |
| намусен - намусена, намусено, мн. намусени, прил. Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен. // същ. намусен... |
| намятам - намяташ, несв. и наметна, св. 1. Кого) какво, с какво. Мятам отгоре върху някого или нещо, загръщам, без да обличам. Наметнах го с... |
| нанасям - нанасяш, несв. и нанеса, св.; какво. 1. Внасям голямо количество от нещо. 2. За вода — донасям твърди вещества (пясък, кал и др.).... |
| нападам - нападаш, св. Само мн. Падаме много заедно. Зрелите плодове нападаха по земята. |
| нападка - мн. нападки, ж. Обвинение, укоряване на някого. Злостни нападки. |
| нападна - нападнеш, мин. св. нападнах, мин. прич. нападнал, св. — вж. нападам. |
| напевен - напевна, напевно, мн. напевни, прил. Звучен, мелодичен. Напевен глас. // същ. напевност, напевността, ж. |
| наперен - наперена, наперено, мн. наперени, прил. Надут, изправен, горд. // същ. напереност, напереността, ж. |