ррррррр - Намерени са 5059 думи от търсенето |
дарение - мн. дарения, ср. 1. Нещо, което се дава с благотворителна цел. Църквата е построена с дарения. 2. Спец. Договор, с който безвъзмез... |
дарител - дарителят, дарителя, мн. дарители, м. Лице, което прави дарение. Средствата се разпределят според желанието на дарителя. |
дармояд - мн. дармояди, м. Пренебр. Човек, който живее за чужда сметка, даром; готован. |
давилов - давилова, давилово, мн. давилови, прил. • Давилови капки. Лекарство, което се използва при стомашни болки. |
давност - давността, само ед., ж. 1. Спец. Срок. след изтичане на който се губи или придобива някакво право. За престъпления срещу човечеств... |
дамаска - мн. дамаски, ж. Здрав плат, който се използва за тапицерия на мебели. |
дансинг - мн. дансинги, (два) дансинга, м. Заведение или площадка в заведение за танцуване. На дансинга танцуваха няколко двойки. |
дантела - мн. дантели, ж. 1. Мрежеста лента с различни фигури, изплетена от конци, която се използва за украса на дрехи, завеси и др. Брюксе... |
дарявам - даряваш, несв. и даря, св. 1. Кого, с какво. Давам дар. Дари всички гости с хубави кърпи. 2. Какво, на кого/какво. Давам дарение. ... |
датирам - датираш, несв. и св. 1. Какво. Установявам датата на някакъв факт или възрастта на някакъв обект. Датирам археологическа находка. ... |
двамина - числ. Разг. Двама. |
дебелак - мн. дебелаци, м. Пренебр. 1. Дебел човек. 2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек. |
дебелан - мн. дебелановци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек. |
деветка - мн. деветки, ж. 1. Цифрата на числото девет. 2. Карта за игра с девет знака. Деветка купа. 3. Разг. Превозно средство, означено с ... |
деканат - мн. деканати, (два) деканата, м. Управление на факултет, ръководен от декан. |
декупаж - само ед. Техника за украса на предмети (дървени, стъклени, порцеланови и др.) чрез залепване на декоративни картинки или елементи. |
делегат - мн. делегати, м. Избран или назначен представител, който е упълномощен от колектив, организация или държава. Делегат на конференци... |
делитба - мн. делитби, ж. 1. Поделяне на имущество; делба. 2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение. // прил. делитбен, де... |
демагог - мн. демагози, м. Лице, което си служи с демагогия. |
денгуба - мн. денгуби, ж. 1. Губене на време, безпричинен или непредвиден престой. 2. Обезщетение за загубено време. Плащам денгуби. |