ррррррр - Намерени са 5059 думи от търсенето |
опилвам - опилваш, несв. и опиля, св.; какво. Изглаждам повърхност с пила. |
опипвам - опипваш, несв. и опипам, св. 1. Какво/ кого. Преценявам чрез пипане; пипам от всички страни. Опипа крака му, за да разбере има ли ... |
описвам - описваш, несв. и опиша, св. 1. Какво/ кого. Разказвам подробно устно или писмено. Описа пътуването си. 2. Какво. Систематично изла... |
опитвам - опитваш, несв. и опитам, св. 1. Какво. Консумирам нещо в малко количество, за да разбера вкуса му. Опитах супата. 2. Проверявам ка... |
опитомя - опитомиш, мин. св. опитомих, мин. прич. опитомил, св. — вж. опитомявам. |
оплакна - оплакнеш, мин. св. оплакнах, мин. прич. оплакнал, св. — вж. оплаквам. |
оплитам - оплиташ, несв. и оплета, св.; какво. 1. Плета около нещо; изплитам, плета докрай. Оплете дамаджаната. Ще му оплета едни ръкавици. ... |
оплювам - оплюваш, несв. и оплюя, св. 1. Кого/ какво. Осрамвам, опозорявам; силно порицавам. Оплюха него и идеята му. 2. Какво. За мухи — ос... |
опожаря - опожариш, мин. св. опожарих, мин. прич. опожарил, св. — вж. опожарявам. |
опозоря - опозориш, мин. св. опозорих, мин. прич. опозорил, св. — вж. опозорявам. |
опонент - мн. опоненти, м. 1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота. 2. Определе... |
опороча - опорочиш, мин. св. опорочих, мин. прич. опорочил, св. — вж. опорочавам. |
оправен - оправна, оправно, мн. оправни, прил. Разг. 1. Който не създава безредици или трудности. 2. Който успява да се справи с всякакви си... |
оправям - оправяш, несв. и оправя, св. 1. Какво. Привеждам в ред. Оправи косата си сръка. 2. Какво. Отстранявам грешки или неясноти. Оправих... |
опразня - опразниш, мин. св. опразних, мин. прич. опразнил, св. — вж. опразвам. |
опресня - опресниш, мин. св. опресних, мин. прич. опреснил, св. — вж. опреснявам. |
опридам - опридаш, несв. и опреда, св.; какво. Преда докрай; преда определено количество. Опреде всичката вълна. |
опримча - опримчиш, мин. св. опримчих, мин. прич. опримчил, св. — вж. опримчвам. |
опростя - опростиш, мин. св. опростих, мин. прич. опростил, св. — вж. опростявам. |
оптатив - само ед. Спец. В граматиката — желателно наклонение. |