рав - Намерени са 318 думи от търсенето |
поправителен - поправителна, поправително, мн. поправителни, прил. Който е свързан с поправяне (в 3 знач.). Поправителна сесия. |
правителство - мн. правителства, ср. Висш изпълнителен орган на властта в държавата; министерски съвет, кабинет. // прил. правителствен, правител... |
правоучастие - само ед. Право за участие в нещо. |
равноапостол - мн. равноапостоли, м. Епитет за светци — равни на апостолите. // прил. равноапостолски, равноаполска, равноапостолско, мн. равноап... |
равнораменен - равнораменна, равнораменно, мн. равнораменни, прил. За лост, везни — с еднакво дълги страни. |
равностранен - равностранна, равностранно, мн. равностранни, прил. Който е с еднакви, равни страни. Равностранен триъгълник. // същ. равностранно... |
домоуправител - домоуправителят, домоуправителя, мн. домоуправители, м. 1. Човек, натоварен да се грижи за административните въпроси в голяма жили... |
здрависвам се - здрависваш се, несв. и здрависам се, св.; с кого. Ръкувам се за поздрав. |
оправдавам се - оправдаваш се, св. 1. Доказвам своята невинност или правота. 2. Само в трето лице. Оказвам се правилен. Предположенията се оправда... |
постаравам се - постараваш се, несв. и постарая се, св. Старая се в определен случай. |
правдоподобен - правдоподобна, правдоподобно, мн. правдоподобни, прил. Който изглежда като истински, правдив; вероятен. Правдоподобна теория. // с... |
правоспособен - правоспособна, правоспособно, мн. правоспособни, прил. Който е придобил документ за упражняване на определена професия. Правоспосо... |
приравнителен - приравнителна, приравнително, мн. приравнителни, прил. Който служи за приравняване. Приравнителен изпит. |
равноденствие - само ед. Време през годината, когато денят и нощта са равни по продължителност. Пролетно равноденствие. |
равнобедреник - мн. равнобедреници, (два) равнобедреника, м. Равнобедрен триъгълник. |
самоуправство - само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство. |
травматизирам - травматизираш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам физическа или психическа травма; преча, тормозя. Снегът травматизира градския... |
травматология - само ед. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с физическите травми. // прил. травматологичен, травматологична, травматологич... |
ултравиолетов - ултравиолетова, ултравиолетово, мн. ултравиолетови, прил. Спец. Във физиката за лъчи — който лежи зад виолетовата граница на филтъ... |
уравновесявам - уравновесяваш, несв. и уравновеся, св.; какво. Привеждам в равновесие; изравнявам, балансирам. Уравновесявам двете страни на везни... |