пра - Намерени са 255 думи от търсенето |
пращина - мн. пращини, ж. Смачкани и ферментирали плодове за ракия. |
разпран - разпрана, разпрано, мн. разпрани, прил. Разкъсан, раздран, разпорен. • Като разпран. Без мярка. |
сопрано - само ед. Сопран. |
справка - мн. справки, ж. Кратко сведение, информация за нещо, получени в резултат на търсене или питане. Трябва да направя справка в библио... |
управия - само ед. Разг. Ред, законност и установяването им в обществото. Не може да има управия с такова правителство. |
упражня - упражниш, мин. св. упражних, мин. прич. упражнил, св. — вж. упражнявам. |
апраксия - (нлат. apraxia по гр. apraxia 'бездействие')Мед. Нарушаване способността за извършване на целесъобразни действия поради ... |
възправя - възправиш, мин. св. възправих, мин. прич. възправил, св. - вж. възправям. |
запразня - запразниш, мин. св. запразних, мин. прич. запразнил, св. — вж. запразнявам. |
запрашен - запрашена, запрашено, мн. запрашени, прил. Който е покрит или изпълнен с прах. Въздухът в центъра на града е най-запрашен. // същ.... |
запращам - запращаш, несв. и запратя, св. 1. Какво. Хвърлям със сила надалеч; запокитвам, захвърлям. Запращам камък. 2. Кого. Изпращам (на ра... |
изправям - изправяш, несв. и изправя, св.; какво. 1. Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им. Изправям грешк... |
отправям - отправяш, несв. и отправя, св. 1. Какво/кого. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого. ... |
оправдая - оправдаеш, мин. св. оправдах, мин. прич. оправдал, св. — вж. оправдавам. |
опразвам - опразваш, несв. и опразня, св.; какво. 1. Правя да стане празен. Опразни джобовете си. 2. Отстранявам се, освобождавам от присъств... |
опрасвам - опрасваш, несв. и опрася, св.; какво. За свиня — раждам. — опрасвам се/опрася се. 1. За свиня — раждам малки. 2. За прасенце — раж... |
опрашвам - опрашваш, несв. и опраша, св.; какво. 1. Покривам с прах, напрашвам. 2. За насекомо — пренасям цветен прашец от растенията и оплож... |
изправен - изправена, изправено, мн. изправени, прил. 1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея. 2. Който е изопнат,... |
изпразня - изпразниш, мин. св. изпразних, мин. прич. изпразнил, св. — вж. изпразвам. |
изпращам - изпращаш, несв. и изпратя, св. 1. Кого. Карам да отиде някъде. Изпратих я да купи хляб. 2. Кого. Съпровождам донякъде при излизане... |